Поредният абсурд! Закона за частния фалит или как ще фалират само богатите
-
- януари 3, 2025
Имаше един закон, който България се мъчеше да приеме най-малко от 7 години насам. Интересното е, че всички го чакаха, защото знаят, че всяка цивилизована държава трябва да има такава регулация, но никой не хареса това, което реално се предлага. Става дума за т. нар. закон за личния/ частния фалит, който се очаква да промени съдбата на хилядите вечни длъжници в България, на техните кредитори, а покрай тях – и на цялото общество.
„С дългове до 10 000 лв няма да може да фалирате. Демек ако сте пенсионер с 500 лв пенсия 10 000 не са много… Ако не сте работили официално също няма да може да фалирате… например по граждански договор, на свободна практика, без трудов договор, ако сте бил моряк или сте работили някъде в чужбина… Ако сте придобивали скъпи вещи на фона на доходите си(което е доста субективно) също сте аут от частния фалит. С две думи ще фалират само богатите“!
В социалната мрежа Facebook адвокатът Петър Николов публикува критичен анализ на новоприетия Закон за частния фалит, като посочи редица ограничения, които според него ще направят законодателството неефективно за голяма част от българските длъжници.
Друго съществено ограничение засяга хората без официална трудова заетост. Както посочва Николов, всички работещи на граждански договор, на свободна практика, моряци или български граждани, работили в чужбина, няма да могат да се възползват от възможностите на новия закон. Допълнително притеснение буди и субективният критерий за придобиване на „скъпи вещи на фона на доходите“, който според експерта създава предпоставки за нееднозначно тълкуване на закона. „С две думи ще фалират само богатите“, заключава Николов в своя анализ, подчертавайки парадоксалната ситуация, при която законът, който би трябвало да помага на изпадналите във финансови затруднения, всъщност ще бъде достъпен предимно за по-заможните длъжници. Практиката по света е различна, но никой не бива да живее с илюзията, че с обявяването на фалит дългът му автоматично се отписва.
Втори шанс за „вечния“ длъжник
Очаквано, никой не знае колко точно са вечните длъжници в България, но се предполага, че са много. Освен от всички тях той се очакваше с нетърпение и от европейските институции, защото е вписан в Националния план за възстановяване и устойчивост и следователно от него зависят до някаква степен 11-те милиарда лева за България от Брюксел. Лошото е обаче, че проектът сериозно изостана.
Но това донякъде бе очаквано, защото дилемата около личния фалит наистина е сложна. В крайна сметка става дума за опрощаване на дълг. При това не само дългове за парно, вода, телефон и кредити към топлофикации, банки и телекоми – бизнеси, които българинът по презумпция не харесва (донякъде основателно), но също така и за задължения към други физически лица, които в даден момент са се оказали кредитори – роднини, приятели и т. н.
От друга страна, личният фалит е едно цивилизовано решение за изход от ситуация, от която полза няма за никого – нито за вечния длъжник с финансова „присъда“ доживот, нито за кредитора, който често няма реален шанс да върне дори малка част от парите си, нито за цялото общество, което няма полза от работници „на черно“, които се водят социално слаби и не си плащат данъците.
До момента производствата за събиране на вземания у нас се превръщат в дългогодишна и безрезултатна дейност, която генерира значителни разходи и вкарва и кредиторите, и длъжниците в задънена улица. Делът на заповедните производства в районните съдилища за 2021 г. е бил 47% от делата на съда (187 689 броя)! Редица изпълнителни дела срещу граждани продължават по 10-15 години, което значително увеличава сумата на дълга с лихви и разноски, често значително надвишаващи главницата.
Ясно е, че да се разпише личният фалит по справедлив начин е майсторство, защото той хем трябва да даде втори шанс на добросъвестните длъжници, хем да не създава усещане, че се отваря „вратата“ за лесно бягане от финансова отговорност.
И понеже този баланс е труден, недоволството от внесения от служебното правителство законопроект е повсеместно, а становищата по него, които са десетки и продължават да се трупат вече една година, го критикуват с взаимно изключващи се съображения. Едните твърдят, че е прекалено благосклонен към длъжниците, а другите – че е
твърдо в полза на кредиторите.
Асоциациите на банките и другите кредитори, чието лоби на първо място е обвинявано, че спъва законопроекта, са притеснени от възможностите за злоупотреби и смятат, че текстовете в сегашния вид имат твърде много несъвършенства.
От другата страна са защитниците на длъжниците, които пък смятат, че процедурата е разписана по начин, по който няма да работи и реално няма да облекчи живота на тези, които уж цели да защити.
Два паралелни режима за опрощаване
Най-големият проблем с философията на закона е, че той ще създаде втори паралелен режим на опрощаване на дълговете на гражданите, съществуващ заедно с изключително спорната 10-годишна абсолютна давност за частните дългове, която бе приета през 2020 г. и е в сила от 2 юни 2021 г.
Тя предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това важи обаче за задължения, натрупани след 2021 г., което означава, че въпросната давност за пръв път реално ще бъде приложена през 2031 г.
Според редица юристи личният фалит е много по-добра и справедлива алтернатива на абсолютната давност, защото стимулира длъжника да поеме отговорност и да плати част от задълженията си вместо да се крие от държавата и кредиторите си 10 години.
Много експерти смятат, че двата режима – 10-годишната давност и личният фалит, са несъвместими, но политиците не желаят да поемат репутационните щети да отменят популистката поправка от 2020 г. и на този етап решението е двата режима да действат едновременно.
Как точно ще се опрощават дълговете?
Производството за обявяване на фалит като физическо лице се предвижда да е изцяло доброволно. То ще се образува по искане на добросъвестния длъжник и ако е успешно, ще удовлетвори частично кредиторите, а другата част от дълговете ще бъдат опростени. Кредиторът обаче няма да има възможност да поиска образуване на такова производство. За разлика от търговската несъстоятелност, тази за физическите лица ще зависи изцяло от волята на длъжника.
Процедурата по личен фалит ще започва с подаване на молба до съда от страна на длъжника. В нея той трябва да покаже, че работи или има доходи и имущество, с които да удовлетвори кредиторите си до някаква степен, да обясни защо е изпаднал в неплатежоспособност, да докаже, че е бил добросъвестен, както и да предложи план за погасяване на задълженията си. Към молбата се прилагат редица документи, включително опис на имуществото, списък на образуваните срещу него дела, както и справка за всички плащания над 500 лв. през последните шест месеца.
Според проекта не се счита за добросъвестен длъжник, който не е работил през последната 1 година без основателни причини, а през последните 5 години не е декларирал коректно доходите или имуществото си, или е дарил имущество на значителна стойност, или е взел заем, несъобразен с доходите му, за разходи, различни от основните жизнени потребности на семейството.
Молбата ще се публикува в регистър по несъстоятелност, като в 14-дневен срок всеки кредитор ще може да направи възражение.
Любопитни факти
Личният фалит е феномен, претърпял многовековна еволюция. Древен прототип за правилата за действие срещу неплатежоспособен длъжник могат да се открият още в Шумерската цивилизация. Норми за несъстоятелността се намират и в римското право, в това на Древна Гърция и на Древен Египет, както и в законовата уредба на отделни държави на Средновековна Европа. Един от най-старите писани актове – „Статутът на банкрута“, е приет от Парламента на Англия още през 1542 г.
В становището си до Народното събрание Асоциацията на държавните съдебни изпълнители е направила изчерпателен обзор на съвременната регулация на личния фалит в куп европейски държави, където има такава – Дания, Англия и Уелс, Франция, Германия, Швеция, Финландия, Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Португалия, Естония, Словакия, Чехия, Латвия, Словения, Полша, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Испания, Унгария, Хърватия, Кипър, Румъния.
За да стартира процедурата, имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските по нея и поне 30% от дълга към кредиторите. Предвидено е, че длъжник, който поиска откриване на производство, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите си.
Ако са изпълнени условията, съдът обявява неплатежоспособността и открива производството. Фалит се обявява, ако длъжникът не може да плати сума над 10 минимални работни заплати в продължение на повече от шест месеца.
С откриването на производството длъжникът не може да сключва сделки с имуществото си и да извършва плащания без разрешение на синдика (с изключение на издръжката). Спират обаче съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански дела срещу длъжника, както и изпълнителните производства.
След откриването на производството се установява размерът на вземанията на кредиторите, както и имуществото на длъжника, което влиза в масата на несъстоятелността. За гарантиране на жизнените потребности на длъжника се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността. Предвидена е например издръжка за длъжника и членовете на неговото семейство, която не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата на месец.
Когато не е предложен или утвърден план за погасяване, съдът обявява фалита на длъжника и започва разпродажбата на имуществото му.
Be the first to leave a review.
