УЧИЛИЩЕН ТОРМОЗ
-
- януари 30, 2015
Срещаме се със Силвия Димитрова от Сдружение Знание Успех Промяна –Клон Благоевград, чиито офис се намира на ул. “Джеймс Баучер” №1 в Благоевград. Молим г-жа Димитрова за коментар по повод зачестилите случаи на насилие в училище. Защото ни прави голямо впечатление факта, че насилието, между децата в училище е станало ежедневие. Училищния тормоз е станал ежедневие. Агресивното поведение е станало начин на общуване между децата. Тоест това е проблем, който не може да се реши от само себе си, дори напротив като, че ли все повече се задълбочава.
Г-жо Димитрова, в училищата между младите има агресия. Какво я поражда и може ли тя да бъде овладяна?
– Напоследък имам възможността да наблюдавам няколко училища във връзка с превенция и справяне с училищния тормоз и агресията, между учениците. Прави ми впечатление, че и училището е като семейството. В семействата, където родителите не могат да поставят ясни граници на децата си и в същото време да ги подкрепят и разбират, децата растат с усещането за несигурност и вътрешна тревожност. Логично е детето да реагира и да се защити по някакъв начин и често пъти това е чрез агресия. Същото се наблюдава и в училищата, там където учителите не могат да поставят ясни граници и да бъдат разбиращи и подкрепящи, агресията е много по-голяма от училищата, където учителския колектив има тези умения. Мое мнение е, че учителите не са изцяло подготвени да реагират на това агресивно поведение, не знаят как да се справят с насилието, между учениците по най-добрия начин. Според мен това не е защото те не са добри учители и професионалисти, а защото им липсва достатъчно информация и обучения по темата. В такива ситуации самите учители могат да се преживяват, като безпомощни и несправящи се, да възникнат конфликти между родители и учители. А от това страдат всички.
Трябва ли да има информация и обучения по тази темата?
– В много страни са разработени специални програми за справяне с насилието между децата, програми които са предназначени за работа в училищна среда. Напоследък МОН също започва да препоръчва на училищата да правят обучение на учителите си във връзка с насилието между децата и детската агресия. Имам покана от няколко училища да направя такива обучения и това, което ми прави впечатление обаче е, че никъде ги няма родителите, които са носители на основните морални ценности за децата. Ако всички – деца, учители, родители не участват и не полагат еднакви усилия за спиране на тормоза няма да има голям ефект.
Тормозът в училище имали дългосрочни последици?
– Да. В дългосрочен план потърпевшо е цялото общество и всички ние като част от това общество – децата агресори, които често стават редовни клиенти на полицията и съда, техните родители, децата жертви, които не успяват да развият способността за пълноценно общуване с другите, децата наблюдатели, които също приемат агресивното поведение спрямо другите по свой собствен начин и то със сигурност се отразява на тяхното виждане за общуването между хората.
Агресията е типична форма на поведение за всяко живо същество, външен израз на инстинкта за самосъхранение. Агресията може да бъде и нещо положително и необходимо. Агресията е способността на човек да отстоява себе си, да прилага конструктивна сила за оцеляване. Не всяко агресивно поведение е неприемливо. Например така наречената „спортна злоба“ или хъс да победиш в едно състезание е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването срещу авторитета на възрастните (родители, учители) е естествена част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Това също е вид агресивно поведение, което в умерени граници е полезно. Агресивното поведение се превръща в проблем тогава, когато резултатите от него водят до навреждане на другите, причиняване на болка и страдание. Т.е. биологично заложената в човешката природа агресия се възпитава от момента на раждане и приема една или друга форма – градивна или деструктивна. Усвояването на градивното или деструктивното проявление на агресията е резултат от социално заучено поведение.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
