Костадин Кърджалийски – по образование финансист, по призвание – истински спортист
-
- април 3, 2025
Възпитаник на УНСС, магистър по счетоводство. Шесткратен шампион на България и победител в международни конкурси по кикбокс. Пет пъти Спортист на годината на Община Гоце Делчев. Треньор и собственик на спортен клуб „Френдс“. Общински съветник. Активен участник в семеен бизнес.
– Господин Кърджалийски, малко след завършване на УНСС се насочвате към един от най-тежките спортове – кикбокса, и дори започвате професионално да се занимавате с него. Как се съчетаха у Вас интересите към точните науки и към спорта?
– Още от дете харесвам спорта. Като ученик във Второ основно училище в Гоце Делчев тренирах футбол. За спортното ми възпитание основна роля изигра моят баща. Той беше командир на мотострелкови батальон и изключително много държеше на физическата си подготовка. Упражняваше различни спортове – борба, специален ръкопашен бой, бягане, стрелба, участваше и в Алпийска рота. Награждаван е неведнъж. Впрочем, той поддържа физическата си форма и сега.
– Вече 9 години сте състезател по кикбокс. Тренирате при известния спортен специалист Деян Топалски. Разкажете ни как преминават тренировките.
– Да, от самото начало тренирам при Деян Топалски. Отношенията ни са отлични, мога да кажа приятелски. Пътувам до София, той следи подготовката ми, прави препоръки, които аз изпълнявам. Вече имам достатъчно опит, за да продължа отработването сам. Поне месец и половина – два преди състезание всеки петък пътувам за София. А подготовката ми в Гоце Делчев протича така: през ден тренирам двуразово – сутрин и вечер, в останалото време – по веднъж. Много държа и на общата си физическа подготовка – бягане, спринтове, кондиционни тренировки. На стадиона пробягвам по 3 или 5 километра, като засичам времето. Важно е и бягането по пресечен терен. В това отношение в Гоце Делчев сме облагодетелствани, имаме си и Папаз чаир, и Делчево… Така съм свикнал с този спортен режим, че ако го наруша, не се чувствам добре. Той ми доставя удоволствие. Откакто съм в Гоце Делчев, се чувствам в пъти по-силен, отколкото в София. Планината създава чудесни условия за спорт и закаляване.
– Много силно впечатление във Вашата спортна биография прави фактът, че ставате републикански шампион в най-тежкия стил К-1 с две счупвания на ходилото! Това едва ли има аналог в световен мащаб!
– Беше през декември 2021 година. Още след първите 30 – 40 секунди в първия рунд на полуфинала усетих остра болка в ходилото на левия си крак. Стиснах зъби и завърших срещата с победа. После разбрах, че кракът ми е счупен. А на другия ден беше финалът. Оказах се изправен пред важен избор – да участвам ли, или да се откажа. Треньорът ме остави да реша сам. Баща ми, който винаги е с мен на двубоите, настоя веднага да пристъпим към лечение. Вслушах се в собствения си глас, почувствах, че мога да се справя, и издържах най-сериозния изпит в живота си. Тогава разбрах, че има ли цел, човек може за открие у себе си неподозирани възможности. Излишно е да казвам, че след победата изпитвах удовлетворение, радост и щастие.
– Печелите още първото състезание, на което участвате – бронзов медал от национална надпревара. При това побеждавате не кого да е, а бивш републикански шампион. Носител сте на бронзово отличие и от Европейско състезание. Докъде стигат амбициите Ви в областта на спорта?
– Бих искал да покоря всеки връх, пред който се изправям. Аз съм човек, който обича предизвикателствата. Все още не съм решил кое ще е следващото състезание, в което ще участвам, но скоро и това ще стане.
– През 2022 и 2024 година съдействате за провеждане на гала вечери в Гоце Делчев на професионалната международна организация по кикбокс Pro Fight. Участвате и като състезател. Как играете пред погледите на съгражданите си?
– От една страна, се чувствам по-добре, защото играя „вкъщи“, но, от друга, изпитвам огромен товар, защото знам колко големи са очакванията, които ми се възлагат. Такива моменти каляват психиката и характера.
Желанието ми е това състезание да стане традиция, защото е полезно за града и най-вече за децата. Още на следващия ден броят им на тренировки е чувствително по-голям.
– Вие сте и треньор. Интересно е да научим повече и за тази Ваша дейност.
– Най-напред искам да кажа, че в Община Гоце Делчев се обръща много сериозно внимание на спорта. Расте броят на клубовете в различни видове спорт, на участниците в тях и на специалистите. Имам наблюдения не само като треньор, но и като член на Постоянната комисия по спорт в Общинския съвет. Общината създава необходимите условия и спортът става все по-масов. Това е най-важното – децата да са в залите и на спортните площадки, да възпитаваме у тях отговорност, дисциплинираност и здравословни навици.
За себе си мога да споделя, че като треньор се чувствам много добре. Давам на възпитаниците си от своя опит и знания и се радвам, че те с желание ги възприемат и вървят напред. В клуб „Френдс“, който ръководя, постъпват деца от 9-годишна възраст. За тях е рано да се явяват на състезания, затова само тренират. Навършилите 13 години могат да се състезават, ако имат желание и моето одобрение относно нивото на подготовката им. Най-напредналите вземам със себе си на тренировки в София. Резултатите са налице – на състезанието за Европейска купа през февруари тази година в Пловдив те спечелиха 6 медала. Надявам се на успех и през май на републиканското първенство в Севлиево.
Както казах, основната ни цел е да развиваме масовия спорт. Затова приемам в клуба всички желаещи, независимо от физическите им дадености. Постепенно наблягам на упражненията за издръжливост и за физическа активност.
Аз също продължавам да се уча. Задочно посещавам специализиран почти двегодишен курс в Националната спортна академия за треньор по кикбокс, като наблягам на психологията, педагогиката и спортния мениджмънт.
– В началото на нашия разговор казахте, че се радвате на примера и подкрепата на баща Ви. А каква е позицията на Вашата майка, уважавания кардиолог д-р Лулова?
– Бих казал, че съм щастлив човек, защото винаги съм имал разбирането и подкрепата на родителите си. Аз споделям с тях и заедно обсъждаме дадената ситуация. Да, знам, че майка ми, като всяка майка, се тревожи, защото опасност от травми винаги има. Но и тя, и баща ми, виждайки, че точно в тази дейност се чувствам окрилен, не ме спират. Това е много важно, тъй като подготовката за състезанията в по-голямата си част е психическа. Колкото до това, дали майка ми посещава състезанията, в които участвам, отговорът е отрицателен. Дори и да има желание, аз се възпротивявам, защото така съм по-спокоен.
– Вече имате и годеница. Тя как гледа на спортния Ви живот?
– Да, на последната гала вечер в Гоце Делчев дадох пръстен на моята Надежда. Беше много вълнуващо – две радости една след друга – спортна победа и желаното ДА от любимата жена. Никога няма да го забравя! Разбира се, тя предварително знаеше, че спортната ми кариера е свързана с трудности, които ще ѝ се наложи да споделя. Но въпреки това с радост се свърза с мен.
– От сърце Ви желая все така заедно да посрещате и побеждавате предизвикателствата в живота! Сигурна съм, че това Ви желаят и читателите!
Юлия Баймакова
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона
Be the first to leave a review.
