ТОП ПРЕСА представя: село Добрѝ ла̀ки: Там, където времето е спряло, а душата на България живее
-
- април 1, 2025
Пътешествие из очарованието на едно китно село, съхранило история, природа и автентичност в сърцето на Кресненското дефиле. Сгушено далеч от градския хаос, където забързаното ежедневие отстъпва място на вечната хармония на природата, се намира село Добри Лаки.
Разположено в община Кресна, област Благоевград, в живописното Кресненско дефиле, това не е просто поредното българско село, а портал към един друг свят, където времето сякаш е спряло, за да съхрани красотата, историята и автентичния дух на България. Днес, информационна агенция Топ Преса ще ви поведе на пътешествие из това очарователно място, което ще плени сърцето ви с живописни пейзажи, архитектурно наследство и гостоприемни хора.
Природата, рисуваща картини:
Разположено в изключително красивия район на Кресненското дефиле, пограничното село Добри Лаки е обгърнато от природа, която сякаш е излязла от страниците на романтичен роман. Селото е разположено в подножието на Малешевска планина, а близостта до река Струма допринася за мекия климат и буйна растителност. Буйни гори от дъб и габър шепнат древни истории, а изумрудените поляни се простират между тях, осеяни с диви цветя.
Кристално чистите води на местни извори и малки рекички прорязват тишината със своето ромолене, а панорамните гледки към скалните отвеси на дефилето и околните върхове на Пирин и Малешевска планина спират дъха. Всяко време на годината тук рисува своя неповторима картина – златото на есента, пролетната свежест, лятната зеленина и зимната белота създават усещане за вечна красота.
Любителите на екотуризма ще открият безброй възможности за разходки по екопътеки, планински преходи в Малешевска планина и наблюдение на редки растителни и животински видове, характерни за региона. Близостта до резерват Тисата също е предпоставка за интересни изследвания на биоразнообразието.
Архитектурно ехо от миналото:
Стъпвайки по калдъръмените улици на Добри Лаки, сякаш се връщате назад във времето. Запазени са много стари каменни къщи с характерни за региона чардаци и дървени елементи, които носят духа на отминали епохи. Тези постройки са свидетелство за уменията на местните майстори и за традиционния архитектурен стил.
Особено внимание заслужава църквата „Свети Георги Победоносец“, построена през 1860 година. Нейната архитектура е впечатляваща, а иконите и стенописите вътре разказват за духовния живот на местното население през вековете.
Някои от по-старите къщи и църкви са обявени за паметници на културата и представляват интерес за любителите на архитектурното наследство. Една от които е църквата „Света Троица“.
Строежът на храма започва в 1904 година в центъра на селото от беровски майстори. Завършен е едва след войните 1912 – 1913 година и освобождението на селото от османска власт.
Днес, е част от Неврокопската епархия на Българската православна църква и е обявена е за паметник на културата.
Душата на селото – традиции и гостоприемство:
Атмосферата в Добри Лаки е пропита със спокойствие и усещане за общност. Тук времето тече по-бавно, а хората са свързани помежду си със здрави нишки на взаимопомощ и уважение. Местните традиции и обичаи се предават грижливо от поколение на поколение, съхранявайки културната идентичност на селото. Ежегодно се провеждат традиционни събори и празници, на които местните жители показват своята култура и гостоприемство. Характерни за региона са местните песни и танци, които се изпълняват по време на празници. Кулинарните специалитети, приготвени по стари рецепти, също са част от очарованието на селото. Гостите могат да опитат местни ястия с пресни продукти от региона.
През вековете – историята оживява:
Историята на Добри Лаки датира от дълбока древност. Смята се, че първите заселници са се появили тук още през античността, заради благоприятното географско положение и природни ресурси. Името на селото според местните идва от турско време. Хора, които са бягали от по-ниски села в полето, са се преселили да живеят тук. Идвайки на това място, засаждат жито, жънат го веднъж, но след време се връщат и виждат, че е покарало пак. Оттам идва името Добри лаки, защото давало добра продукция.
Селото е играло важна роля и по време на Възраждането, като е било средище на будна българска интелигенция и е участвало активно в борбата за национално освобождение.
Според данните, през XIX век Добри лаки е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добрилък (Dobrilëk) е посочено като село в Мелнишка каза с 60 домакинства и 200 жители българи. Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 620 българи християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Добролаки (Dobrolaki) се състои от 784 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Това е и годината в която селото вече официално е в пределите на България.
И до днес, са запазени спомени за местни революционери и участници в освободителните движения. Една от известните личности, свързани със селото, е Борис Иванов Костадинов (1912-1987), участник в битката при река Драва, чийто принос към българската история и култура е значителен.
Запазен е спомена и за Васил Гаврилов Гюров (1916 – 1996), околийски лекар, основоположник на балнеоложкото дело в област Благоевград, който също така пресушава заблатени местности и ограничава маларията в областта.
Жив е и спомена за Георги Тренчов, български революционер от ВМОК, войвода на чета в Петричко през Горноджумайското въстание.
Легендите оживяват:
Именно тук е и мястото което, според местни легенди се свързва с писмеността в този край- Местността Градището.
Това е бил стар манастир, за който се предполага, че е един от трите, от които започва да се развива писмеността в този край. Преди години, едно от местните момчета се свърза с екипа на покойния проф. Божидар Димитров и той им е казал, че дълги години е търсил третия манастир, предполагал, че е в Македония. Изпратил идори човек да направи изследване, но след смъртта на проф. Б. Димитров проучването е било.
Самото място е много интересно. Има ров, имало е мост, водопроводна система с калени тръби. То е като античен театър, в средата е манастирът, отстрани има сгради. И всичко е било заселено. Намирени са делви, статуетки, малки монети… Тук /б.а. високо в гората/ е имало кула, нещо като пост, когато е имало опасност, известявали с пушек и са затваряли моста. Имало е и две вятърни мелници.
Легендата гласи още, че под манастира има помещение, което ще помогне много да се научи откога датира и какви хора са населявали нашите земи. Там, където е кръстът, когато поставиш компас, той спира да работи. Сигурно е силно енергийно място.
Казват, че преди 1944 г. е разкопано и е намерена кръгла топка, взета е от някакъв военен, казал, че ще я изследва, но не се върнал. Освен това имаме и прекрасна природа.
На кино в село Добри Лаки:
Това може и да предизвика у вас усмивка, но то е напълно достоверно. На 21 юни 2024г., на площада в Добри лаки под открито небе е прожекиран филмът „Жива съм“.
Филмът представя баба Мита Гаврилова, жителката на селото която у нас и дори в съседна Гърция знаят като феномен. Днес, тя е на почти 97 години, но продължава да помага на хората. Баба Мита е чакръкчия и помага при счупвания, навя ежедневно в селото идват хора от цялата страна, дори и от чужбина. „Завършила е четвърти клас, но има знания все едно е учила пет семестъра анатомия. Това й е дарба дадена от Господ“, казват жителите на Добри лаки.
Съвремие с поглед към бъдещето:
Днес, Добри Лаки е спокойно село, което съхранява своята автентичност, но и се стреми към развитие. Инфраструктурата е подобрена, осигурявайки необходимите удобства за живот. Местните жители се занимават със земеделие, животновъдство и все по-активно развиват селски туризъм.
Гостите могат да се насладят на уютни къщи за гости и да се потопят в спокойствието на селския живот. Екологичният туризъм има голям потенциал в региона, привличайки хора, които търсят връзка с природата. Младите хора, които остават или се връщат в селото, са важен фактор за неговото бъдеще, като често инициират проекти за развитие на местния туризъм и запазване на традициите.
Добри Лаки е истинско съкровище, скрито в сърцето на Кресненското дефиле. Неговата неповторима комбинация от живописна природа, богато историческо наследство и автентичен дух го правят място, което трябва да бъде открито и преживяно. Информационна агенция Топ Преса ви препоръчва да отделите време и да посетите това очарователно село, за да се докоснете до магията, където времето сякаш е спряло, а душата на България живее.
Be the first to leave a review.
