Едва ли някой може да остане равнодушен пред кадрите от ул. „Завоя на Черна“ в град Гоце Делчев, които ясно показват как жена нагло и безцеремонно разрушава общинско имущество. Дребната постъпка, съпътствана от безотговорност и пренебрегване на елементарни обществени норми, е поредното напомняне защо пътят ни към цивилизована и европейска България изглежда безкрайно далечен.
Само преди няколко години жителите на града похарчиха огромни средства за благоустройство, финансирани както от местния бюджет, така и от европейски фондове. Инвестициите целяха не само да направят улиците по-функционални и естетични, но и символично да покажат, че България се стреми към ред и дисциплина, каквито сме свикнали да виждаме в развитите страни. И какво се случва накрая? Пред очите ни, без каквото и да било съжаление, се руши общата придобивка.
Тази постъпка е олицетворение на прословутата байганьовщина, която сякаш върви като сянка след нас, българите, през годините. Докато в Европа хората се организират около доброволчески инициативи за поддръжка на общинска инфраструктура и обществени пространства, ние позволяваме на деструктивни личности да ги съсипват.
С този начин на мислене и поведение нямаме право да се наричаме европейска държава. Европейските ценности изискват ангажираност, отговорност към общността и уважение към обществените ресурси. Тъкмо липсата на уважение и дълбоко вкоренената „малка хитрост“ са причината дали парите ще се изразходват за нови паркове, площадки или… за непрестанни ремонти след вандализъм, като този в Гоце Делчев.
Важно е да дадем ясен отговор на тази постъпка – не просто морален, а и правен. Хората, извършващи подобни действия, трябва да знаят, че ще бъдат наказани с цялата строгост на закона. Глобите трябва да са болезнени, а публичното осъждане – неизбежно, защото само така можем да възпрем следващи подобни прояви.
Обществото обаче също трябва да се намеси. Докога ще подминаваме, мълчаливо примирени, подобно безобразие в наши градове и квартали? Да се правим, че нищо не се случва, е равносилно на съучастие.
Ако искаме България да не бъде символ на безвъзвратна простотия и дребнавост, трябва най-накрая да се отърсим от културата „на никой не му пука“. В момента, когато обществото започне да осъжда и изолира тези прояви, а институциите започнат реално да налагат мерки, можем да кажем, че най-сетне сме направили крачка напред.
Един нарушен тротоар е само началото на разрухата; след него идват неработещите паркове, занемарените междублокови пространства и безнадеждно порутените градове. България може и трябва да бъде европейска държава, но първото условие е ние, гражданите, да започнем да се държим като истински европейци.
Видео
Media error: Format(s) not supported or source(s) not found
