Топ Преса представя: Портала към мистичните Родопи- Призрачното село Душка и легендата за тракийското имане, пазено от зли духове
-
- март 29, 2025
Духове пазят светилищата наоколо, а самотникът Гюрсел знае тайните пътеки към тях
Човек се връща друг от Родопите. Някак изпълнен с енергия, ненаситен за живот и пленен от магията на планината. Постоянно имаш усещането, че от светилища, пещери и ниши наоколо надничат призраци и духове, които искат да разкрият своята легенда. Едно от тези мистични места е село Душка в Родопите.
До него води 3 км черен път, по който поемате от отбивка по шосето Асеновград-Кърджали. В скалите над Душка се виждат гнезда на черен щъркел и антични шарапани за правене на вино. Това е мястото на изоставените души, което все още диша там някъде в Източните Родопи. Ако търсите нещо за селото в интернет, ще останете разочаровани. Душка е в община Черноочене, област Кърджали. И това е всичко.
Селото даже не съществува на картата и въпреки това навигаторът ни го откри. Продължихме след табелата за Ночево направо, буквално след стотина метра пътят свърши.
Накрая и джипът се отчая и спряхме до една чешма. Пийнахме вода, напълнихме шишетата, взехме две сопи в ръка и продължихме пеш. В нищото, защото тук няма шанс за телефон и интернет. След около час и половина ходене в гората отляво се откри божествена неземна гледка – целите Родопи като на длан с пръснати каменни опустели къщурки със зеещи прозорци и срутени покриви.
Наоколо нямаше и следа от жива душа. А някога тук е кипял живот…
Обезлюдяването е стартирало през 1959-1960 г., за да дойде „Голямата екскурзия“ заради т.нар. Възродителен процес. Тогава хората са предпочели да зарежат домовете и покъщнината си, отколкото да им сменят имената! Така селото опустява завинаги. В първите три зейнали къщи открихме само магарешки самари. Изведнъж чухме гласове!
До нас по пътеката се доближи млада двойка – Емил и неговата приятелка. Мъжът говореше български с тежък американски акцент, а приятелката му – с руски! Емил е на 40 години, от Асеновград. Бил дете, когато се преселват в САЩ, а сега се завръща в България с носталгия за тази дива, истинска, сътворена от Бога природа, а не изкуствените „човешки“ градинки и паркове с камери, които са на мода зад океана. „
За съжаление, българите не оценяват какво им е дал Господ, не знаят какво имат и как да го използват“, споделя асеновградският американец. Той купил къща в долното село, под Душка. И напълно сериозно ни предупреди да не влизаме вътре в изоставените къщи, защото наоколо скита местният Маугли, който води напълно див живот, но е въоръжен до зъби. Смята изоставените къщи за нещо свое и негов дълг да ги брани. Гледа с бинокъл и може да стреля в нас от някое дърво я с лък, я с пушка.
Този горски обитател с никого не комуникира, до него много трудно се стига и по-добре да нямаме с него вземане-даване, ме предупреди американецът. 49,81 … 116,1… 46,96 … -60% Продължихме разходката си къща след къща. Гледахме опустелите стаи, срутените дувари и покриви, оборите и ни се плачеше.
Стигнахме и до края на селото с последните две много големи, масивни каменни къщи. Там коминът гореше, кучетата лаеха, петлите и кокошките се караха в курника. Посрещна ни стопанинът, властелинът на Душка, единственият останал последен мохикан – Гюрсел. Той не обича да общува с хора, а с журналисти пък съвсем. Но беглите ни познания на турски език и усмивките ни го предразположиха.
50-годишният Гюрсел живее тук, откакто се помни. „Хората станаха много лоши и зли, от тях избягах. Затова Аллах им праща разни неща да се вразумят. Мислят само за ядене и пиене, за развлечения, а на човек нищо не му трябва“, нарежда чобанинът. Живее без вода, ток, телевизор и интернет, с десетина кокошки, 4 кошера и стадо добитък. Но се чувства здрав, спокоен и щастлив. Не е женен, живеел с майка си, но тя починала и той останал сам. Много иска да си намери булка, която да споделя неговия начин на живот, но това се оказва невъзможна мисия. Твърди, че щастието не се измерва в пари, а в свобода – тук я има в изобилие.
„Иманяри идват тук, търсят тракийско злато, не знам дали намират нещо или не, знам едно, че духовете няма да позволят на никого на им наруши спокойствието и да оскверни това свято място“, сподели той. На тръгване ни подари буркан истински горски див мед и обеща някой път да ни покаже тайните пътеки към светилищата.
А ние продължихме към всички мистични и свещени места край Душка. Дълбоко в гората е връх Св. Илия, където някога е имало светилище, от което е останала овална оброчна плочка с гол мъж. Сега там има параклис.
На 3 км източно от селото е скалната гробница Гузгункая (Горящ камък). Смята се за изключително мистично свято и зареждащо място. Култовите ниши, наричани „дулапчетата“, се намират по северната страна на Душковската река. В околността са и светилищата Ходжов гроб и Буковският храм на слънцето, известен като слънчев календар, който представлява четири каменни пейки с различна дължина. В средата на най-голямата от тях е направен кръг с точка в средата. В най-високата част на скалата е издълбана дупка, дълбока 30-40 см.
На около 120 см от нея са разположени в правилен кръг други шест дупки. При опитите, правени в различни годишни времена, е установено, че сянката на поставен в централната дупка жалон се премества от една до друга дупка за четири часа. Тази система от дупки е служела на нашите предци за слънчев часовник-календар! Намира се непосредствено над Жълтата пещера – Буковската утроба.
Пръшлянският камък се намира на около 3 км югоизточно от Искра и на също толкова северозападно от Душка. Трябва задължително да имате водач, за да не се загубите, защото пътеките често изчезват.
На билото между селата Душка и Ночево е Конската глава. Това е огромна скала с множество трапецовидни ниши.
Всичките тези красоти се намират на северната страна на Душанската река, която дава и името на селото. След Освобождението по каньона на тази река е минавала границата между Източна Румелия и Княжество България. Интересен факт е, че част от Европейския туристически пешеходен маршрут Е 8 минава по тези уникални места и има защо.
А ние ще останем пленени от душата на бездушното село Душка, където се чува само свирепият нощен вятър и виенето на чакалите.
Be the first to leave a review.
