Децата в Гоце Делчев не са донори или стока! Деца или жертви на амбиции: Спортът в Гоце Делчев между развитие и комерсиализация
Спортът и спортните клубове имат ключова роля не само за физическото развитие на децата, но и за изграждането на редица ценности – отборен дух, дисциплина и постоянство. Въпреки това, в Гоце Делчев и из цялата страна се наблюдават тревожни тенденции, свързани с отношението на клубовете и треньорите към младите спортисти. Вместо да бъдат подкрепени като бъдещи таланти, много деца се превръщат в жертва на порочни амбиции, комерсиални практики и разочароващи методи на работа.
Един от най-сериозните проблеми е прекомерното съсредоточаване върху победата на всяка цена, за сметка на развитието на децата. Свръхамбицирани треньори, често движени от собствените си нереализирани мечти, поставят на първо място резултата и пренебрегват индивидуалните нужди на своите възпитаници. Такива практики водят до психическо прегаряне, загуба на удоволствие от играта и дори отказ на децата от спорта.
„Мачът беше напрегнат, трябваше да бием, водехме с 1:0 и се притеснявах да пусна детето, защото, ако сгреши, можехме да загубим,“ казва треньор в детско първенство на БФС, предпочел да остави 11-годишен играч на пейката. Тази мисловна нагласа прави впечатление не само с несправедливостта си, но и с факта, че поражда пропуснати възможности за развитие. Децата, оставени извън играта, често се демотивират и губят самочувствие.
Проблемът с комерсиализацията
Частните спортни клубове са подложени на критика заради липсата на отчетност и прозрачност. Рядко издават платежни документи за таксите, които родителите плащат. В много случаи тези средства „влизат“ в клуба под форма на дарение, повдигайки въпроси за етичността и финансовата коректност. Това подкопава доверието на родителите и компрометира възможността спортът да бъде достъпен за всички деца.
Освен това, някои треньори се фокусират единствено върху най-талантливите деца в отбора, като пренебрегват останалите. В резултат, деца, които показват желание, но все още развиват уменията си, са лишени от шанс за прогрес. Така спортът губи своя инклузивен характер, а много потенциални таланти остават незабелязани.
Емоционалната цена
Не са малко и случаите, в които треньори използват обиди, унижения и агресивни методи като „мотивиращ подход“. Това поведение оставя трайни последствия върху психиката на младите спортисти и противоречи на основните принципи на педагогиката и спорта. Наличието на етичен кодекс и психологическа подготовка за треньорите изглежда все по-наложително.
„Децата са на моменти. Те имат право да грешат – както на терена, така и в живота. Но понякога очакванията от тях са прекомерни – от страна на учители, родители и треньори. Забравяме, че те са само деца,“ заявява заслужил треньор от региона. Според него, успехът трябва да се разглежда като част от цялостен процес на развитие, а не като самоцел.
Какво можем да направим?
Докато някои клубове и треньори са злощастен пример за порочни практики, има и такива, които работят изключително професионално. Те залагат на баланса между резултати и развитие, разпознавайки, че децата не са „инструмент“ за победа, а индивидуалности, които трябва да бъдат подкрепяни и вдъхновявани.
Ключовите стъпки включват:
Преминаване на специализирано обучение от страна на треньорите по детска психология и етика;
Прозрачност и отчетност на клубовете;
Поставяне на фокуса върху дългосрочното развитие на децата, а не върху моментните резултати.
Само така можем да си гарантираме, че ще създадем среда, в която младите спортисти ще развиват не само физическите си качества, но и самоувереност, стойностна етика и желание за успех. Спортът има силата да повлияе на целия живот на децата – нека това въздействие бъде вдъхновяващо, а не разрушително.
Be the first to leave a review.