Скандално разследване на toppresa.com!“Империята на измамата: Как Фондация „Великата българска гора“ плете глобална мрежа за влияние“
-
- март 25, 2025
Неясни финанси, съмнително управление и чуждестранни капитали – какво крие една от най-популярните екологични инициативи в България?
Фондация „Великата българска гора“ (ФВБГ) многократно е представяна на обществото като защитник на околната среда и пионер в инициативи за възстановяване на горите в България. През последните години обаче зад фасадата на красиви послания и зелени кампании се скриват противоречия, конфликти и въпроси, за които никоя институция не се наема да даде отговор.
Скандалите с фондацията набират скорост от момента на създаването ѝ през 2022 година. Завоалираният ѝ подход към управлението на финанси, съмнителните партньорства и често оспорваните ѝ проекти в териториите на страната повдигат основателни въпроси относно реалните цели на инициативите ѝ. Докато кампаниите достигат до широко обществено внимание, заливането с дарения и субсидии остава в сянка от погледа на публичния интерес.
Финансова мъгла вместо прозрачност
Проблемите започват с липсата на адекватна отчетност за финансирането на Фондация „Великата българска гора“. Средства се вливат от различни дарители – както от частни лица, така и от чуждестранни източници. Публичните одити обаче липсват или са повърхностни, а документите за реалните разходи не достигат до обществеността.
Особено смущаващи са твърденията за значителни финансови връзки с канадски донори. Зад тези връзки остават неподозирани въпроси: какви са истинските намерения на чуждестранните партньори и защо пари от отвъдокеански организации се насочват към малка фондация, регистрирана в малко село в България?
Един от най-критикуваните аспекти на фондацията е произходът на капиталите. Връзката на собственика Асен Стоянов Карагьозов с канадски компании като „Блу Гейт“ поражда съмнения. През 2019 г. компанията е основана с канадския гражданин Рашел Ан Ланоа, който държи почти 91% от капитала, което поражда въпросите – дали става дума за координирани чуждестранни бизнес интереси, прикрити зад благотворителност?
Проекти – екология или бизнес интереси?
Инициативите, свързани със залесяване и възстановяване на опустошени горски райони, будят съмнение не само заради финансирането. Експерти критикуват стратегията на фондацията за избор на терени и видовете дървета, които се използват за залесяване. Често предпочитаните дървесни видове са неавтохтонни, което в дългосрочен план може да доведе до дисбаланс в екосистемата.
Скандалът задълбочават и сериозните конфликти с местните общности. В някои райони жителите директно обвиняват фондацията за липса на консултации и диктатурен подход при вземането на решения за използване на земи, които попадат в общински или частни юрисдикции.
Не са рядкост и обвинения, че някои от проектите са насочени не към опазване на околната среда, а към получаване на икономическа изгода от субсидии и чуждестранни финансирания.
Сканадали, правни битки и канадска следа
„Великата българска гора“ изглежда далеч от идеалния образ на прозрачна екологична организация. През годините ФВБГ е свързвана с множество правни казуси, свързани със земи и ресурси, както и с непрозрачното разпределение на финанси. Към това се добавят и подозренията за манипулиране на документи в одитите на някои техни проекти, като пълната документация често не е публично достъпна.
Твърденията за финансова свързаност с канадски капитали насочват вниманието към съдружието на Карагьозов, собственикът на фондацията, с Рашел Ан Ланоа. Макар дейностите в България да са представени като независими, смесването на корпоративен и благотворителен капитал повдигат въпроси за скрити икономически и чуждестранни интереси.
Човекът зад „Великата гора“
Основателят и управляващ на фондацията, Асен Стоянов Карагьозов, е адвокат с впечатляваща биография, която обаче балансира на границата между чисто юридическа дейност и икономически амбиции. С образование в България и Канада, Карагьозов е свързан с няколко дружества в адвокатската сфера, а впоследствие и в партньорства с чужденци.
Проектите му, макар и под формата на фондация, могат да имат дълбоко скрити цели. Размиването на дейността между екология и икономически интереси оставя постоянни въпросителни – ръководен ли е проектът само от желание за опазване на природата, или става дума за корпоративни схеми отвъд пределите на България?
Основният въпрос: Къде са средствата?
Най-големият проблем остава пълната липса на яснота около разпределението на средствата, които влизат във фондацията. Нищо чудно, че местните хора и обществеността често се питат – наистина ли тези средства се използват за целите на екологията? Или фондацията е просто фасада за реализацията на други интереси?
Какво всъщност знаем за фондацията?
„Великата българска гора“ е пример за организация, която работи с глобален мащаб, но със заложени системни проблеми. Финансовата ѝ обвързаност с чужди капитали, липсата на прозрачност и скандалите около дейностите ѝ в България поставят под съмнение свежестта на „зелените кампании“.
За много хора екологични организации като тази носят надежда. Но когато се сблъскваме със съмнения в спазването на морални стандарти, е време да насочим вниманието си към истинската реалност зад комерсиалните или идеологически мотиви.
Въпросите остават повече от отговорите, но един факт е сигурен – обществеността трябва да бъде информирана и критична към подобни инициативи. Финансовата прозрачност и етичната отчетност са в основата на всяко доверие, а то все повече липсва, когато става дума за „Великата българска гора“.
Be the first to leave a review.
