Дом, уют, топлина и семейство! Значението на огнището в бита на Родопското семейство в миналото
Вечер е.
Селото е притихнало,всички са се прибрали по къщите си.В една от малките родопски къщи,някъде там,/село Широка лъка/в края на селото, мъждука светлинка.
Вътре в къщата, чиито стени са от здрави каменни зидове.
В една от стаите, в която многочленното семейство от три поколения се е събрало.
Всички са насядали около огнището-„бажо“, както го наричат родопчани.
На един прът в огнището виси веругата- куката, на която е закачена харкумата.
В харкумата къкри традицианна родопска гозба, която на вечеря, всички от семейство споделят на софрата.
Освен за приготвянето на храна, огнището/оджака, оджеклок/в дома на родопското семейство в миналото служело за отопление и осветление.
Освен за всичко физическо, огнището в родопската къща било и мястото, около което семейството се обръщало към духовното.
„Родопчанинът одухотворявал огнището, а в потайните часове Родопчанката разговаряла с жаравата“
Все около огнището семейството посрещало гости си.
Около огнището в бащиния дом на любимата си родопчанинът искал ръката й.
Около огнището се раждали децата им и там били закърмвани с родолюбието и вярата.
Огнището било „Сърцето“ на здравите семейни отношения в миналото.
Около него се случвало всичко в дома и в живота на българите. Имало ли огнище в един дом, имало дом, уют, топлина и семейство.
Загаснело ли веднъж огнището, „загасвали“ Домът и Семейството.
„ЗАГАСВАЛ“ ЖИВОТЪТ…..
Be the first to leave a review.