Политическа акробатика: Ще последва ли Ахмед Вранчев пътя на „прозрението“?

В света на българската политика има един особен вид талант – способността да се правят идеални салта между политическите позиции. И ако има олимпийски медал в тази дисциплина, то Ахмед Вранчев определено би бил сред фаворитите за златото.

Нека си припомним славната история на нашия политически гимнастик. Човекът, който дължи политическото си израстване на Делян Пеевски, изведнъж се превърна в главен архитект на кампанията „ДПС без Пеевски“. Каква завидна проява на политическа съвест! Каква забележителна демонстрация на морален компас, който, изглежда, работи само когато му е удобно!

Но нека бъдем справедливи – всеки има право на „прозрение“. Ибраим Зайденов вече показа как се прави елегантен политически пирует. И докато някои биха нарекли подобни маневри опортюнизъм, ние предпочитаме да ги разглеждаме като… творческо преосмисляне на политическата реалност.

Сега всички с нетърпение очакваме следващото действие в този политически театър. Ще последва ли Вранчев примера на своя колега? Логиката подсказва, че е време за поредното салто. Все пак, в политиката timing-ът е всичко, а сезонът на „прозренията“ изглежда е в разгара си.

И докато чакаме следващия епизод от тази политическа сапунена опера, можем само да се възхищаваме на умението на някои политици да променят убежденията си по-бързо от метеорологичната прогноза. Защото в края на краищата, както народът казва – не е важно накъде духа вятърът, важното е да си от правилната страна на ветропоказателя. А Вранчев и Зайденов избраха грештата посока, опиянени от идеята, че ще се снимат със „самият него“ Ахмед Доган, не осъзнавайки, че пътят на вехтия политик в политиката е към края си.

А дотогава ще следим с интерес как се развива сагата „ДПС без Пеевски“ с единствен и основен лидер Делян Пеевски, която все повече заприличва на „Hamlet без принца“. Очакваме с нетърпение поредното преобръщане на политическата палачинка – все пак, традицията трябва да се спазва. Вранчев, време е!