Овцевъдството в Югозападна България– сектор, пълен с предизвикателства
-
- март 11, 2025
Овцевъдството е вторият най- голям отрасъл на животновъдството в България. Овцете са непретенциозни към храната, а дават ценни продукти – мляко, месо, кожа, вълна. Секторът на овцевъдството в България обаче, за съжаление през последните десетилетия упорито запада..
Първото преброяване на добитъка след Освобождението се провежда през 1887 година, като за три години броенето животните, сред които са и овцете, е направено 4 пъти. Данните показват, че през 1910 година, в страната ни се отглеждат над 8 600 000 овце, което прави 2000 овце на 1000 жители. По това време България държи първо място сред европейските държави като брой на овцете по отношение на населението. Пик в овцевъдството у нас има през 80-те години на ХХ век, когато в България се отглеждат над 10 милиона овце.
Оттогава броят на тези животни у нас е намалял 10 пъти и в момента са малко над милион, въпреки, че в България се отглеждат множество породи овце и редица кръстоски.
Повечето от тях са получени на базата на различни кръстоски на породите “Цакел” и “Цигай” и се отглеждат едновременно за месо, мляко, вълна и кожи. Това обаче определя и относително ниската им продуктивност. В България са патентовани и 2 изцяло български породи – “Североизточна тънкорунна” и “Тракийска тънкорунна овца”, отглеждани в съответните региони от страната.
Отглеждат се и редица местни породи като: „Реплянска”, “Радомирска”, “Каракачанска”, “Букьовска”, “Български Цакел” и др. Тези породи са нископродуктивни и все по-рядко срещани. Като цяло с най-голяма концентрация на овце изпъкват Югоизточна, Северна и Централна България, както и Югозападна. Изпъкват обаче, и все повече предизвикателства за животновъдите именно в този отрасъл.
Стотици фермери от Дупница, Симитли, Кресна, Сандански и Петрич например неведнъж са излизали на протести, но кой ли да ги чуе?! А земеделието и животновъдството там, отдавна вече е на кредит. Причината е, че честите забавяния при изплащането на субсидиите и тежката бюрокрация около европейските програми затрудняват оцеляването им.
Емил Драгичев например, има малка ферма за животни в Симитли. Грижи се за 35 крави и над 140 овце. За да ги изхранва през зимата, разчита на кредити. И всяка година е несигурен за поминъка си. „За една овца взимаме 38 лева на година, за една година 38 лева. Един килограм царевица, с която храня е 40 ст. 500 грама на ден, храним от началото на ноември до април, 6 месеца това са по 30 180 дни по половин килограм 90 килограма по 50 стотинки са 45 лева, говорим само за царевица, без да имаме предвид, че ядат и сено и люцерна обезпаразитяване, работници. В движение се променят правилата доизмислят се нови и нови неща и ние не може да работим…..защото трябва постоянно да четем да следим, да се нагаждаме в обстановката“, обясни Драгичев.
Когато не могат да справят с разходите, животновъдите се обръщат към банките.
Земеделието, включително и животновъдството, са доста рисков отрасъл и банките подхождат изключително предпазливо, когато вземат решение за отпускането на такива кредити. Затова неразделна част от отпускането на този договор е застрахователния договор“, каза доц. Елена Ставрова – финансист.
Малко земеделци и животновъди у нас обаче застраховат продукцията си, затова и често търпят големи загуби.
Фотоволтаичната паша: Новото предизвикателство на животновъдите от Югозапада
В очакване на безвъзмездно финансиране за възобновяеми енергийни източници, предприемчиви бизнесмени вече да се ориентирали и търсят възможност да изкупят общинските пасища и мери, за да ги превърнат във фотоволтаични паркове предупреждават фермери както от югозапада, така и от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Животновъдите все повече се оплакват, че общините в Югозападна България ги прецакват като сменят предназначението на паси нужди и там се разполагат фотоволтаици.
По закон не може да се сменя предназначението на пасища и мери, освен в определени случаи, когато няма интерес към тях, изоставени са или пък, когато има други запустяло или обрасло пасище, за което общината казва – никой не го иска, дайте да го дадем.
Животновъди се привикват, правят им се срещи с инвеститори и им се подсказва, че не е добре, те да заявяват тези пасища, описва механизма запознат животновъд.
„Извиква се животновъдът. Обяснява му се, че ще му се даде някой лев да не заявява това пасище. Тези пасища остават незаети. Ето ви ги утре фотоволтаични паркове. Тези животни какво ще пасат, не знам! Това е поредната т.нар. „възможност“ която се използва, за да се изтикат животновъдите, алармират от бранша.
Според тях това може да се случи върху всякаква земя, но се предприема върху пасища, защото особено по-малките животновъди нямат глас. Но и отрасъл вече почти няма..
Be the first to leave a review.
