Под едно небе: Може ли вярата да бъде стимул да градиш, въпреки че изповядваш различна религия? Може и още как!
-
- март 11, 2025
Веровата толерантност в България се корени в историята, преживяна от хората в нашата страна. Тя не е измислена с демокрацията, нито се е появила с нея. Много преди в Европа да говорят за каквото и да е обединение между всички религии, това за пръв път, като даденост, се наблюдава в България. Толерантността у нас е съществувала през вековете, съществува и до днес, тя не се е променила. Няма и да се промени…
„Както Слънцето свети еднакво за добри и лоши, за християни, елини и юдеи…“ С тези думи започва защитата на тезата си за славенето на Бога на славянски език свети Константи-Кирил Философ в 867 г. във Венеция по време на диспута за триезичната ерес. Пак със същите думи се изправя той и пред духовния съд в Рим през 869 г., оглавяван от папа Адриан Втори. Оттогава досега са изминали 1137 години – период, в който се променят визиите на цели нации за света и мястото им в него, но и време, в което някои от тях са загинали. България обаче, и в единия, и другия случай прави изключение, достойно за завиждане.
Същата убеденост, че ние всички сме под едно небе и, че слънцето свети за всички еднакво по нашите земи, независимо от какъв етнос са и каква религия изповядват, показва ненатрапчиво във всекидневието си българският гражданин, независимо дали той е православен християнин, мюсюлманин, юдаист или принадлежащ духовно на арменската апостолическа църква, например.
Категоричността, че всеки има право на свобода на религията си и упражняване на свързаните с нея практики, не само е гарантирана от Конституцията на Република България, но се и препотвърждава в бита ни.
След първоначалното отприщване на задържаното продължително време религиозно чувство по площадите в началото на 90-те години, към 1995 г. то изкристализира в осъзнатото желание за осмислено участие и изживяване на религиозните практики. Като част от необходимостта на тези практики се появи тази за изграждането на храмове на всички традиционно представени у нас вероизповедания.
В края на миналия век тази необходимост прерасна в истинско второ възраждане на храмовото строителство у нас, както на църкви, параклиси и молитвени домове на всички християнски конфесии, така и на джамии и месчиди. В резултат днес човек може да види в едно село, от двете страни на мегдана, черква и джамия, а на самия мегдан християни и мюсюлмани да обсъждат, без медиатор, нещата от живота – от международното положение, до реколтата, а на изпроводяк да се уговарят кой кому пръв да иде на гости с цялата челяд.
По данни на Светия Синод действащите православни храмове в страната до 1995 г. са 2895, действащите манастири – 141, а параклисите – 487. По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 1994 г. Църквите са 3027, манастирите – 164, а параклисите – 621. Пак по информация на МРРБ католическите храмове до 1994 г. са 70, като в това число са включени и манастирите. Арменската апостолическа църква разполага с 19 храма. След 1994 г. са построени още 5 православни църкви и параклиси. Справката на МРРБ съобщава още за общо 18 синагоги в страната, като от тях действащи са само две, тези в София и в Пловдив. В същият период джамиите са 960, а месчидите – 33. Само по информация на Пловдивското джамийско настоятелство обаче след 1994 г. са построени още десетки джамии – в Родопите и Средногорието, и още толкова месчиди. Сред по-новите джамии са тези в Пазарджик, Севлиево и Якоруда. Навсякъде те, както впрочем и християнските храмове, се изграждат със средствата и труда на самите вярващи.
Държавата в лицето на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отпуска средства най-вече за ремонти на храмове. В пловдивското село Воден, например, джамията, строена между 1991 и 1995 г. е вдигната изцяло с дарителства на местни правоверни, като в градежа са се включили и много строители – християни. Църквата в Неделино, вдигната до купол и осветена през 1999 г. също построена от десетки мюсюлмани. Мохамедани реставрираха и основната сграда на Софийската духовна семинария. По същото време християни и мюсюлмани спасяват заедно гроба на праведник от поругаване. Става дума за тюрбето (гробница, б.а.) на турския проповедник от края на ХVт век Бали баба Ефенди, основал сегашният квартал „Княжево“ в София, в миналото село, носило името му до 1881. Бали баба Ефенди е почитан като чудодеец не само от мюсюлмани, но още от християни и евреи, тъй като приживе се е отличавал с невероятна толерантност към иноверците. Пред гроба, му който се намира в двора на църквата „Св. прор.Илия“, от десетилетия мнозина християни скланят глава за молитва съвсем естествено, без каквито и да е скрупули, породени от религиозната различност.
На фона на натрупаната омраза в света, ние можем да дадем завиден пример на обединена Европа умението ни да живеем заедно. Гробницата на Бали баба Ефенди в двора на църквата показва, че хора, изповядващи различни религии са живели винаги заедно през вековете и са намирали общ език, за да превъзмогнат своите различия.
Пирин, Рила и всички други планини се стремят да растат нагоре и да достигнат Бога, а в Родопите сякаш Бог е влязъл и ги е благословил.. Може ли вярата да бъде стимул да градиш, въпреки че изповядваш различна религия?
Един от многото показателни отговори на този въпрос е датата 2юли 2006г. когато в присъствието на официални гости и вярващи, сред които и мюсюлмани, в Смолян е осветен храм „Св. Висарион Смолянски“. Той е най-големият в Родопите и втори по големина в България. Присъстващите на събитието са около 3000 души. По градежа на храма са се трудили не само работници християни, но и доста мюсюлмани, което също го прави уникален за тази част от България и илюстрация не само на верската търпимост, но и на толерантността между религиите и етносите по българската ни земя от векове.
От какви подбуди един човек помага за градежа на храм знае само Бог – Този, който вижда всичко, до подробности в човешката душа.
Друг пример за това, вярата да е стимул да градиш е следващият разказ е за един мюсюлманин с огромно сърце. Благодарение на него 12 православни храма вече са реставрирани. Последното му предизвикателство е почти 140-годишна рухнала църква в Котленския балкан. Преди 11 г. Турхут Исмаил е поканен от свои приятели да се включи в изграждането на нов храм в село Дъбовица в Котленския балкан. Разказва, че бързо разбрал, че не се касае за обикновено строителство. Приел обаче предизвикателството и се включил в изграждането на храма.
След време кметът на родното му село Искра му отправя ново предизвикателство – да възстанови рушащата се църква, построена през далечната 1882 година.
„Беше опасно да се влиза. Сградата щеше да рухне. Мой приятел ми сподели, че има възможност и за европейско финансиране”, разказа мъжът.
Църквата, носеща името на Светите братя Кирил и Методий, се оказва най-сложният проект, с който младият мъж се заема. Оказва се, че е граден от Уста Генчо. Сградата е укрепена, но специална роля се отделя на стенописите, които преди реставрацията били напълно заличени. Турхут ангажира с изографисването проф. Красимир Русев от Великотърновския университет.
„Това ми е най-сложният проект, над който най-много съм треперил, защото имаше моменти наистина да не стане някой инцидент тука, да не рухне църквата, защото тука са уникални каменни сводове, които в момента няма майстори в България, които на такъв обем, на такива мащаби да могат да изградят това нещо“, споделя Турхут.
„За изографисването, направени са по автентична технология, с пигменти върху варова основа, където това мога да гарантирам, след 200 години, ако се съхранява храма, както трябва, стенописите ще са в същото състояние, както в момента“, категоричен е още той. Разкрива и защо според него църквата е уникална.
Турхут Исмаил споделя още, че вярата е стимулът да съгражда. Не дели хората на християни и мюсюлмани, защото по думите му е важно не на кого се кланяш, а какви дела вършиш. Така възпитавал и децата си.
Ден преди свещения месец Рамазан т.г. стотици мюсюлмани от района на Момчилград се стекоха на традиционната петъчна молитва в новата джамия, която бе открита след близо 4 години от първата копка, която бе направена навръх 12-ата Международна среща на момчилградчани през 2021 година. Инициативата за построяването на джамията беше подета в края на 2020 година, когато Община Момчилград стана инициатор на работна среща в присъствието на Районно мюфтийство, джамийското настоятелство и обществеността в града за строителството на нова джамия на мястото на съществуващата. Община Момчилград задейства различни административни процедури, свързани с проектирането и стартирането на строително – монтажните дейности на джамията. Междувременно се подеха различни дарителски кампании от Главно мюфтийство и от Община Момчилград. На тях се отзоваха не само мюсюлмани, но и много християни.
„Реализирането на този значим проект нямаше да бъде факт и без усърдната работа на изпълнителите на обекта, решимостта им да приключат изпълнението на проекта въпреки всички трудности, както и на екипа от висококвалифицирани професионалисти от архитекти и инженери, които положиха огромни усилия през цялото време. Построяването на новия храм в Момчилград не е просто изграждане на сграда, а акт на доброта, на разбирателство и на истинска човечност. Тук няма значение кой в какво вярва, защото онези, които отвориха сърцата си и подадоха ръка за този свещен дом, не се ръководеха от политика, а от нещо по-велико – от любовта към ближния. Християни и мюсюлмани заедно допринесоха, за да го има този храм на молитвата и единството, този символ на мира, който ще събира вярващите в смирение пред Бога“, заяви тогава кметът на община Момчилград Илкнур Кязим.
Има безброй още подобни примери…
Християни и мюсюлмани възстановиха заедно храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Якоруда. Християни и мюсюлмани в обща кауза ремонтираха църквата в Ново Лески. Християни и мюсюлмани ремонтираха с дарения църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Джебел. Най-големият дарител за ремонта на християнския храм е мюсюлманин от Кърджали.
Църква и джамия делят един двор в село Бежаново, и двете ремонтирани и от християни и от мюсюлмани. Защото, няма значение дали си християнин, евреин, мюсюлманин, винаги ще има място за молитва.
Защото няма никакво значение дали си турчин, циганин, помак, мюсюлманин или християнин – важното е да си човек! Защото, когато говорим за вяра, винаги я свързваме първо с най-святата – тази в Бог. Тази, която облагородява, защитава и възвишава хората. Защото за истински вярващите Бог е любов. Онзи Бог, който с добро и любов живее във всички нас, независимо дали сме родени християни или мюсюлмани. Точно такива вярващи трябва да бъдем всички.
Be the first to leave a review.
