Бивш военен от село Садово лекува рак с помощта на господ
-
- януари 27, 2015
Казвам се Венцислав Лазаров Кираджиев. Гражданин съм на Парламентарна Република България. В нея има едно градче и още три селца с името Садово. В едно от тях, което се намира на Българо-гръцката граница, последното селце на пътя Гоце Делчев – Драма, съм роден аз на 10.12.1952 година.
Родителите ми Елена и Лазар вече не са между нас. Имам двама братя и две сестри. Който е живял в тези години, само той знае каква огромна беднотия беше.
Още повече, когато трябва с честен труд да отгледаш пет деца. Но героизмът на милата ни майка, даде своя свещен принос за оцеляване и израстване на всички ни.
Изхранвахме се с производство на тютюн. Не пожелавам на никого това огромно зло. За парите, които получавахме от отглеждането на тази отрова, може да бъде създаден истински филм, изразяващ нещастието на хората. Поради липса на пари за обувки, лятото беше любимият ни сезон, защото можехме по цял ден да ходим боси. В селцето учехме до седми клас, а осми клас завърших в съседното село – Копривлен.
Средно образование завърших в гр. Благоевград със специалност „Електрооборудване и електрообзавеждане на промишлени предприятия” в техникум „Методи Алексиев”.
Настъпи и времето на задължителната за тогава военна служба. Предложиха ми военно образование във ВНВАУ „Георги Димитров” гр. Шумен и аз приех. След завършване на своето висше военно образование по една от най-сложните дисциплини, а именно ПВО (противовъздушна отбрана) с отличен успех, бях назначен за преподавател по същата специалност. Това се случи през 1976 г.
Създадох семейство, от което имам две прекрасни дъщери, щастливо омъжени, които от своя страна имат по едно прекрасно момченце.
През 1986 г. започна началото на една уникална промяна в моя живот, която завършва с моето твърдо убеждение, с моята непоклатима вяра днес, че именно аз ще успея да запаля онази искрица, която да разпали огъня, в който ще изгори най-коварната (според мен) болест за хората, а именно болестта рак.
Като офицер-военнослужещ и преподавател във Военното училище в гр. Шумен през 1986 г. заболях тежко. В продължение на близо 5 години не успях да се излекувам. Диагнозите за различни болести следваха една след друга. Започнах да усещам, че всеки лекар се стреми по-скоро да напусна неговия кабинет, изписвайки ми някакви лекарства. Все още не мога да забравя думите на един сравнително млад лекар от Военно Медицинска Академия – гр. София, който, преглеждайки медицинските ми документи, се изрази буквално така: „Какво става с Вас, господин майор, сякаш няма болест, от която да не сте болен?”
През 1991 г. по един много чудотворен начин в района на гр. Велинград Бог се настани трайно в моята душа и заживя в нея. Свещените за мене думи, които чух от него бяха следните: „След 48 часа ти ще бъдеш излекуван, но ще лекуваш болни от рак”.
Когато споделих това с лекуващия лекар, той ми отговори така: „Сам знаеш, че ти си тежко болен. Излекувай първо себе си, пък тогава може би ще лекуваш и други”. Осъзнах, че лекарят беше справедлив. Не е допустимо да говориш, че ще можеш да лекуваш болни от рак, когато ти самият си тежко болен. Пък и не е възможно да сториш нещо, без да знаеш как да го направиш.
От тогава започна моето същинско образование при Бога за болестта „рак”. Този процес продължи сравнително дълго по един труден за мене начин. Много често сутрин точно при изгрева на Слънцето, аз задавах своите въпроси ето по този начин: „Господи, защо това е така?” В отговор получавах следното: „А това защо е така?” И тъй започнах да изучавам не само анатомията на човешкото тяло, а и в най-задълбочен смисъл процесите в отделните човешки органи. И отново при изгрева на Слънцето аз получавах положителни оценки за своите знания.
Така настъпи и денят, когато научих причината за заболяване на хората от „рак” и стотици други болести. Това беше около края на 1999-та година. След 2000-та година преживях допълнително и редица тежки злополуки, с които се справих сам, за да докажа на практика и преди всичко на себе си истината на божието слово за болестта „рак”. Днес, когато поднасям на вас неговото съдържание, бих желал да използвам едно предсказание от вечната книга – Библията, а именно: „Ще дойде време, не само с хляб да се живее, а и с вяра в божието слово”. Ако премахнем отрицанието „не” от този божествен цитат би трябвало да разберем, че до сега ние сме живели само с хляб, като символ на храната. Ето защо аз не натрапвам никому съдържанието на това слово. Необходимо е само, който намери сили в себе си, да повярва в него, колкото синапено зърно, и ще получи най-голямата награда, а именно – добро здраве, което несъмнено е и най-голямото богатство на света.
Що се отнася до моите способности да лекувам болни от „рак”, отначало Бог ме попита: „Какъв искаш да станеш?” Аз отговорих: „Генерал.” „Не. Избери си нещо друго”. „Искам да стана певец.” „Не, ти ще станеш лечител на болни от рак.”
След което ми разкри как да го правя. Тогава разбрах, че тук на планетата Земя става само това, което заповяда Бог Отец. Ние хората не сме нищо друго освен едни инструменти, прибори, ръжени в неговите ръце, с които той си служи, за да върши това, което трябва.
Или, както е казал гениалният Алберт Айнщайн „няма нищо случайно на този свят”…
Разсъждавайки логически, всеки един от нас е тук на Земята не по собствена воля, не по собствено желание, а по волята на Бога с някакво предназначение. Когато това божие предназначение се изпълнява с мисълта, че ти си полезен не само на себе си, а и на другите около тебе, ти на всяка цена си щастлив.
Убеден дълбоко, че това е така и след всичко, което преживях, аз съзнавам, че моето предназначение е да поднеса на всички хора Божието слово за болестта „рак”, както и да лекувам болни от тази и други коварни болести. За да бъде възможно това обаче, е необходимо болният да вярва в съдържанието на Божието слово. А аз мога да виждам дали това е така. Определено не всички болни днес ще могат да се излекуват от тази болест. Но най-хубавото е, че Божието слово разкрива причината за заболяванията. „Няма следствие без причина”. В този смисъл, след като знаем причината за заболяване, разумните днешни хора няма да допуснем не само ние, а и бъдещите деца, т. е. жители на планетата Земя да се разболяват не само от „рак”, а и от десетки други тежки болести.
„Всяко нещо има своето начало”. Ето защо, изцелението на човечеството от болестта рак, също има своето начало и това начало вече наближава. Разбира се, най-лесно е да кажеш нещо. По-трудното е да се обосновеш и да кажеш как е възможно да стане това. И разбира се накрая идва най- трудното, а именно да го направиш. Или както обичаше да се изразява нашият любим Хайтов: „…едно е да знаеш, второ е да можеш, трето и четвърто е да го направиш”.
Венцислав Лазаров е автор на книгите – „Божие слово за болестта рак“ и „Да дадем още нещо на света“, както и на много статии и презентации, които представят по особено различен и интересен начин един иначе обикновен човешки мироглед. Сякаш всичко е възможно и зависи от нас, стига да повярваш!
Be the first to leave a review.
