Схема в Пирин! МВЕЦ „ЛЪКИ“ и как се точат пари през фондове!
-
- март 6, 2025
Хидроенергийният потенциал за изграждането на МВЕЦ в България отдавна е изчерпан, но интересът към строителството им не секва. Защо?
Батакът с малките водноелектрически централи, сътворен преди години, не може да бъде изгазен и до днес. Тогава видни нашенски бизнесмени подушиха келепира от навлизащата мода на „зелената“ енергия, а услужливите управници побързаха да ги обслужат. Така раздаването на разрешителни за изграждане на този вид съоръжения достига своя пик по времето на Тройната коалиция, факти които Топ Преса ви е разказвала неведнъж. Темата с полузаконността на преобладаващата част от водноелектрически централи у нас припламва периодично, но по неясни (поне за обществото ) причини „угасва“ много по- бързо.
Проблемът всъщност е, че повечето ВЕЦ-ове са изградени върху държавна собственост (разположени в коритата на реките, но тези корита по всички правила и закони у нас са публична държавна собственост) без отстъпено право на строеж и доказателствата за това се търкалят с години из чекмеджетата, както на изпълнителната власт, така и на правозащитните институции.
Преведено на обикновен български език, почти няма случайни хора собственици на ВЕЦ-ове, там всички са политически обвързани фигури по някакъв начин, близки до партиите и на практика наблюдаваме процес, при който нашите институциите не просто се обезличават, но биват използвани само да узаконяват злоупотребата с обществени ресурси.
Как Югозападните ВЕЦ-ове нанасят тежки екологични поражения на пиринските реки, докато собствениците пълнят джобове с щедри субсидии за „зелена“ енергия е доказвано неведнъж! Но за съжаление, резултат- няма! А последиците за околната среда от този доходоносен бизнес са плачевни.
Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда околната среда. Първата асоциация е за заоблени перки, задвижвани от водата и оползотворяващи естествената енергия, създавана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използваната технология е съвсем различна от горната идилична картина. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запращат към турбините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие инвестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съвсем буквално, остават на сухо.
По принцип има изисквания, колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Авторитетни учени отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки.
Какъвто е и случая с МВЕЦ „Лъки“. В уеб сайт, който е разработен като съвместна инициатива между Сдружение „Балканка“ става ясно, че след осъществена последна проверка от сдружението е констатирано следното: „Посещението е от 25.07.2021г. водохващането е разположено на границата на Национален парк Пирин. Водохващането попада в границите на две защитени зони: – защитена зона „Среден Пирин – Алиботуш“ (BG0001028) – по директивата за хабитатите – защитена зона „Пирин буфер“ (BG0002126) – по директивата за птиците Координатите на водохващането са: 41.623990,23.504380.
Посещението е при нормално ниво за сезона. Централата работи и отнема почти всички води на реката. Видно от снимките и проложеното видео – реката след водохващането е напрактика ликвидирана.
През „рибния проход“ протичат водни количества в порядъка на 40-50л/с, но стойностите от 67л/с по издаденото разрешително будят сериозни съмнения за нарушение в ЗВ. Нищо не се е променило от предходно наше посещение. Изпусканите през рибния проход водни количества се разстилат по бетонираното корито на реката, след което има нов праг. Нищо не може да премине, а като гледаме състоянието на реката, в нея най-много да е останала някоя друга жаба в локвите…. „Рибният проход“ не става за нищо!“
Дни по-късно, след сигнала, Сдружението получава и официален отговор от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, в който също са констатирани нарушения.
Огромно впечатление обаче, прави факта, че Йорданка Русева, човекът собственик на МВЕЦ- Лъки ЕООД , през 2018г. е декларирала, че не е осъществила дейност по смисъла на Закона за счетоводството. А в докладите от проверката, се подразбира, че то не е спирало дейност.
Наред с всичко това, както писахме и по-горе, явно всички собственици на мини ВЕЦ-ове, не са случайни хора , и Йорданка Русева, не е изключение.
От търговският регистър, става ясно, че освен МВЕЦ- ЛЪКИ, Русева е едноличен собственик на капитала в още няколко фирми. Всяка една от които, получили доста голям брой от Държавен фонд „Земеделие“ и от еврофондове.
Къде са институциите, ще се запитат някои?! Но за съжаление, отговор няма да получите на този въпрос. Ще продължава да отеква само „ехо-то“ от него…
User comments
Be the first to leave a review.
