Родопите днес почитат прочутата легенда на Каба гайдата- Лазар Каневски, наричан още Гайдаджи Лазо!
-
- март 3, 2025
Роден на 03.март 1903 г. , още като босоного дете, той с благоговение е гледал всеки гайдар, слушал е в божествена омая звукът на гайдата и е мечтал и той да свири.
Мечтата на Лазар се сбъдва и той става един от най-уважаваните гайдари в района на Средните Родопи. Лазар Каневски е и един от гайдарите с най-богат репертоар. Знаел е над 200 народни песни. Бил е чест гост на седенки, събори, сватби и други тържества и е оставил своята незаличима следа в съзнанието на местните хора.
Неговите умения са запалили искрата на любовта към гайдата у не едно и две деца.
Лазар Сотиров Каневски е роден през 1904 г. в Момчиловци и е първата музикална „издънка“ в рода си. Още от малък е имал мерак да свири на гайда, но поради бедните години и недоимъка в семейството не му купили. Били са осем деца и баща им едва смогвал да купи хляб. Когато навършил 13 години, го пазарили аргатин при един чорбаджия да му кара катърите. Лазо веднага се съгласил, при условие че с парите от надниците ще му купят гайда.
Баща му веднага отсякъл: „Цървули няма, а гайда иска!“
Първата гайда, която си купува с парите от аргатлъка, му е направена от дядо Марин от село Павелско, а останалите – от майстора Георги Марков от село Кремене. По онова време в селото имало само един добър гайдар – Христо Паров, и той му нарежда пръстите на гайдуницата с благословията да стане известен гайдар. Меракът му бил толкова голям, че от сутрин до вечер надувал гайдата и ни хора, ни кучета имали мира от него.
Три години бил аргатин по Беломорието, после из рудниците, но гайдата била винаги с него. Сприятелил се със Стефан Захманов от съседното село и били сред най-търсените гайдари в региона. Зададе ли се годеж, сватба или мухабет, все те ще свирят.
Напуска този свят на 1 март 1983 г., а неговото семейство изпълнило заръката му – да го изпратят от този свят с гайди.
Музикант станал и синът на Лазар – Сотир Каневски, който беше дясната ръка в оркестъра на Тодор Пичуров и свиреше на акордеон. Сега музикалния талант наследиха и двамата праправнуци Вангел и Лазар, които свирят на каба гайди в гайдарски състав „Момчиловци“ с ръководител Атанас Тодоров.
Кратка история за Стефан Захманов и Лазар Каневски
През 1964 г , съдбата среща Стефан Захманов с големия майстор на родопската каба гайда , Лазар Каневски от с.Момчиловци! Започвасе един необикновоен творчески тандем – две каба гайди , а свирят като една.
Над 200 песни заели да изпълняват заедно!Стефан Захманов разказва още за своя брат по гайда:“С Лазар бяхме дружинка две гайди.Къде ли не сме ходили с моя побратин Лазар.Природа рай,люди добри , песни до небето.Веднъж ни порукаха в телевизията да ни снимат.Свирих ме , развеселихме ги , снимаха, щракаха-умориха ни!Ха-ся така , ха-тъй! Рекохме да отидохме в една кръчмица, най-сетне да си приквасим устите-че бяха изсъхнали.В тая кръчма много младежи. Видяха ни , двама старци в родопски носий със златни медали по гърдите. Бендисаха ни!Даже ни почерпиха с ракия!После взеха от Бай Лазар негова гугла и взеха да слагат от глава на глава.Един отракан копелдак , с рошава коса , нахлузи гуглата , прегърна две момичета и отгърмяха с гуглата.Лазар взю да премигва до мен , зачервен от ракията , а още по много , че му отграбиха гугласа.
И тогава му викам :“Ха-ся, що им дади гуглата? Ха , сега да те видим как ще се върнеш в село без гугла! А той ми отговаря: “ Който ме пита къде ми е гуглата, ще му кажа да я глюда по телевизията! “ Ударихме го на смях , и вече си държахме здраво гайдите , да не вземе да отмъкнат и тях!20 години бяхме неразделни с Лазар.
На снимката Лазар Каневски от Момчиловци, Стефан Захманов от Соколовци и Мария Чулакова от Бачково 1968г.
Гайдаджи Лазо, както му казват още възрастните хора в Момчиловци, е бил сред най-известните гайдари в региона със Стефан Захманов от съседното село Соколовци. Двамата участват и в първия запис на песента „Излел е Дельо хайдутин“ с Валя Балканска през 1968 г., осъществен от американците Мартин Кейнг и Етел Райм. Записът е направен с професионален магнетофон „Revox A77“ и три микрофона в класна стая в Смолян и точно той се носи на космическата совалката „Вояджър“. Няколко години по-късно Валя прави студийния си запис в Радио Пловдив с гайдаря Димитър Петковски от село Хасовица, който е найизвестният вариант сред слушателите. Двамата гайдари са били и в основата на прочутия оркестър „Сто каба гайди“ по покана на основателя Апостол Кисьов, но не са имали възможност често да посещават репетициите, защото са били миньори.
Be the first to leave a review.
