Родопите днес почитат прочутата легенда на Каба гайдата- Лазар Каневски, наричан още Гайдаджи Лазо!

Роден на 03.март 1903 г. , още като босоного дете, той с благоговение е гледал всеки гайдар, слушал е в божествена омая звукът на гайдата и е мечтал и той да свири.

Мечтата на Лазар се сбъдва и той става един от най-уважаваните гайдари в района на Средните Родопи. Лазар Каневски е и един от гайдарите с най-богат репертоар. Знаел е над 200 народни песни. Бил е чест гост на седенки, събори, сватби и други тържества и е оставил своята незаличима следа в съзнанието на местните хора.

Неговите умения са запалили искрата на любовта към гайдата у не едно и две деца.

Лазар Сотиров Каневски е роден през 1904 г. в Момчиловци и е първата музикална „издънка“ в рода си. Още от малък е имал мерак да свири на гайда, но поради бедните години и недоимъка в семейството не му купили. Били са осем деца и баща им едва смогвал да купи хляб. Когато навършил 13 години, го пазарили аргатин при един чорбаджия да му кара катърите. Лазо веднага се съгласил, при условие че с парите от надниците ще му купят гайда.

Баща му веднага отсякъл: „Цървули няма, а гайда иска!“

Първата гайда, която си купува с парите от аргатлъка, му е направена от дядо Марин от село Павелско, а останалите – от майстора Георги Марков от село Кремене. По онова време в селото имало само един добър гайдар – Христо Паров, и той му нарежда пръстите на гайдуницата с благословията да стане известен гайдар. Меракът му бил толкова голям, че от сутрин до вечер надувал гайдата и ни хора, ни кучета имали мира от него.

Три години бил аргатин по Беломорието, после из рудниците, но гайдата била винаги с него. Сприятелил се със Стефан Захманов от съседното село и били сред най-търсените гайдари в региона. Зададе ли се годеж, сватба или мухабет, все те ще свирят.

Напуска този свят на 1 март 1983 г., а неговото семейство изпълнило заръката му – да го изпратят от този свят с гайди.

Музикант станал и синът на Лазар – Сотир Каневски, който беше дясната ръка в оркестъра на Тодор Пичуров и свиреше на акордеон. Сега музикалния талант наследиха и двамата праправнуци Вангел и Лазар, които свирят на каба гайди в гайдарски състав „Момчиловци“ с ръководител Атанас Тодоров.

Кратка история за Стефан Захманов и Лазар Каневски

През 1964 г , съдбата среща Стефан Захманов с големия майстор на родопската каба гайда , Лазар Каневски от с.Момчиловци! Започвасе един необикновоен творчески тандем – две каба гайди , а свирят като една.

Над 200 песни заели да изпълняват заедно!Стефан Захманов разказва още за своя брат по гайда:“С Лазар бяхме дружинка две гайди.Къде ли не сме ходили с моя побратин Лазар.Природа рай,люди добри , песни до небето.Веднъж ни порукаха в телевизията да ни снимат.Свирих ме , развеселихме ги , снимаха, щракаха-умориха ни!Ха-ся така , ха-тъй! Рекохме да отидохме в една кръчмица, най-сетне да си приквасим устите-че бяха изсъхнали.В тая кръчма много младежи. Видяха ни , двама старци в родопски носий със златни медали по гърдите. Бендисаха ни!Даже ни почерпиха с ракия!После взеха от Бай Лазар негова гугла и взеха да слагат от глава на глава.Един отракан копелдак , с рошава коса , нахлузи гуглата , прегърна две момичета и отгърмяха с гуглата.Лазар взю да премигва до мен , зачервен от ракията , а още по много , че му отграбиха гугласа.

И тогава му викам :“Ха-ся, що им дади гуглата? Ха , сега да те видим как ще се върнеш в село без гугла! А той ми отговаря: “ Който ме пита къде ми е гуглата, ще му кажа да я глюда по телевизията! “ Ударихме го на смях , и вече си държахме здраво гайдите , да не вземе да отмъкнат и тях!20 години бяхме неразделни с Лазар.

На снимката Лазар Каневски от Момчиловци, Стефан Захманов от Соколовци и Мария Чулакова от Бачково 1968г.

Гайдаджи Лазо, както му казват още възрастните хора в Момчиловци, е бил сред най-известните гайдари в региона със Стефан Захманов от съседното село Соколовци. Двамата участват и в първия запис на песента „Излел е Дельо хайдутин“ с Валя Балканска през 1968 г., осъществен от американците Мартин Кейнг и Етел Райм. Записът е направен с професионален магнетофон „Revox A77“ и три микрофона в класна стая в Смолян и точно той се носи на космическата совалката „Вояджър“. Няколко години по-късно Валя прави студийния си запис в Радио Пловдив с гайдаря Димитър Петковски от село Хасовица, който е найизвестният вариант сред слушателите. Двамата гайдари са били и в основата на прочутия оркестър „Сто каба гайди“ по покана на основателя Апостол Кисьов, но не са имали възможност често да посещават репетициите, защото са били миньори.