Пред Деня на самодееца 1 март: Хореографката Надя Шушутева: „Обичам работата си!“
-
- февруари 27, 2025
Името Надя Шушутева е познато на мало и голямо в Гоце Делчев и района. За 18-те години, откакто дойде тук и започна работа като хореограф, тя е научила на народни танци стотици деца и жени. Само във формацията си „Пиринско злато“ обучава 10 различни възрастови групи – от 5-годишни деца до 70-годишни пенсионерки. Ръководи и танцьорите на ансамбъл „Топлика“ в Мосомище, клуб „Луди – млади“ към читалището в Огняново, училищни групи по Национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“. Откликва и на покани от детски градини. За да изпълни всичките си ангажименти, провежда занимания и в почивните дни.
Резултатите от дейността ѝ са налице, затова е толкова търсена и ценена.
„Обичам работата си и тя не ми тежи. Болна, здрава – винаги съм „на линия“, казва Надя.
С изкуство се занимава от малка. Години наред учи солфеж и пиано в музикална паралелка в родния Ямбол. Любовта ѝ към хореографията се ражда в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел, където избира специалностите Народни танци и Народно пеене. Продължава развитието си в Свободния университет – Варна, специалност Хореография.
В Гоце Делчев идва като танцьорка при Николина Чакърдъкова. Тук се задомява и започва да преподава народни танци най-напред в Огняново, след това в Гърмен, Мосомище и Гоце Делчев.
Днес се радва, че е избрала точно този път. Труден е, но ѝ носи удовлетворение. 13 години води група от 20 жени, с които са като едно семейство.
„ Казват ми, че не дойдат ли на репетиция, седмицата все едно не е минала за тях. Ако са болни и не могат да играят, идват поне да се видим. Има такива, които излизат в майчинство, но после пак са при нас“, споделя тя.
Удовлетворява я и работата с деца. Щастлива е, че има възможност да ги запознае с народното танцово изкуство. Часовете започва със загрявка, организира и игри със състезателен характер, чиято цел е допълнителна мотивация на младите танцьори. Състезанията имат и възпитателен ефект – децата се научават да приемат спокойно и победите, и пораженията. А за да свикнат да играят пред публика, ги изпитва. Но само тези, които желаят.
На въпроса за предпочитаните от възпитаниците ѝ танци, отговаря:
„Обичат да играят Ширто, Граовско хоро, Малешевско, Джангурица, а от северняшките – Еленино, Чичово, Дайчово.“
Всяко ново хоро ръководителката започва да преподава към средата на заниманието – танцьорите да са загрели, но не и изморени. Така постоянно обогатява репертоара на групите. С него те участват във всякакви изяви – фестивални и такива с конкурсен характер, национални и международни. Играли са в Италия, Турция, Гърция. Скоро отново ще се представят в Италия. От конкурсите често се връщат с награди. Играят и благотворително.
Надя Шушутева има и друга радост. Десетгодишната ѝ дъщеря често я изненадва с ново хоро, което е научила само с гледане.
„На мене прилича – смее се майката, и аз имам силна зрителна памет.“
Последна за днес в натоварения график на хореографката е група жени (и един мъж) от Гоце Делчев, Мосомище, Боголин и Вълкосел. Всички бързо се приготвят и застават в кръг. Репетицията започва.
Юлия Баймакова
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона
Be the first to leave a review.
