Константин Сулев: Всеки в този град е с единия крак в затвора, от мен зависи къде ще стъпи!
-
- февруари 26, 2025
Редовно в България се „нищят“ престъпни мрежи в съдебната система и службите. Разследват се магистрати, дори главният прокурор. Но публичните очаквания редовно се разминават с реалността. Първо, по разследванията никой не казва нищо конкретно. Второ, всяко действие на прокуратурата е съмнително. В италианския език има дума, с която се означава един особен вид реакция на дадена нередност. Това е мълчанието, с което се прикрива престъпление пред разследващите власти, така че да не се стигне до дело и присъда за извършителя.
Думата е омерта. Тя олицетворява неписания мафиотски закон, според който този, който проговори, трябва да умре. Понятието омерта отдавна е напуснало пределите на Италия – още в края на 60-те години на миналия век, благодарение на романа „Кръстникът“ на Марио Пузо. То обаче е актуално и в наши дни. Включително и в България.
Именно тази италианска дума може да обобщи това, което става с множеството разкрития за престъпни зависимости в съдебната власт и службите през последната година.
Става дума за мрежите за влияние върху съдебната власт, които са имали убитият Мартин Божанов – Нотариуса и изчезналият бивш следовател Петьо Петров – Еврото.
Разследващите органи все още не могат да намерят свидетели, които да разкрият конкретно престъпление на магистрат, свързан с двете предполагаеми групи.
Въпреки публичните данни за съдии и прокурори, поддържали отношения с Еврото и Нотариуса, и посещавали техните заведения, липсват очевидци, които да разкажат в подробности случай с намеса по конкретно дело.
Но това дори не е най-големият проблем. Абсурдното в ситуацията е, че самата прокуратура, която трябва да води тези разследвания, е потънала в съмнения за зависимости, конфликт на интереси и откровени престъпления, които дискредитират всяко нейно действие. Идеята за безпристрастност е тотално опорочена.
Може ли действащ прокурор, разследван за корупция, да се използва за поръчково правосъдие, фабрикуване на дела и натиск над неудобни магистрати? Ако се съди по развоя на един нашумял казус от миналата година, то отговорът определено е положителен. Но това е само едната страна на проблема. Другата е, че макар да е уличен в тежки закононарушения, магистратът не е бил отстранен. Не е бил и обвинен, което пък го поставя в зависимост и при нужда да се окаже „острие срещу врага“.
Името на един прокурор от Гоце Делчев – Константин Сулев от Софийска районна прокуратура нашумя в последната година отново.
Преди дни в Софийския градски съд започна делото срещу прокурора Константин Сулев. Той е обвинен за длъжностно престъпление.
Обвинението предвижда от 1 до 8 години затвор, като според прокуратурата от него са могли да настъпят немаловажни вредни последици – незаконно засягане правата на граждани и уронване престижа на прокуратурата.
Процесът бе спрян, но се върна в градския съд с решение на върховните магистрати.
Сулев е обвинен за това, че за времето от 30 май до 1 юни 2023 година, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини вреда на Петьо Петров и Кристиян Христов.
Защитата се отказа от разпита на няколко свидетели, както и на няколко експерти.
Прокуратурата поиска да бъдат разпитани бившият началник на „Вътрешна сигурност” в МВР Стефчо Банков, Любена Павлова и Велимир Атанасов-свързани с Петьо Петров. Причина за това е промяна на показания. В списъка със свидетели по делото са бившият районен прокурор на София Невена Зартова и предишният главен прокурор Иван Гешев. През 2023 г. Софийския градски съд (СГС) повдига задочно обвинение срещу Еврото за принуда и незаконни записи. Оттогава Петров е в неизвестност. Въпросното разследване започва в СРП в последните дни преди уволнението на бившия главен прокурор Иван Гешев. По него са събрани свидетелски показания за корупционни престъпления на настоящия временен главен прокурор Борислав Сарафов, градската прокурорка Илиана Кирилова и предшественицата й Емилия Русинова.
След уволнението на Гешев, разследването на СРП е прехвърлено в Софийската градска прокуратура (СГП) и частично прекратено. Обвиненията на Петьо Еврото, повдигнати от Сулев, отпадат като незаконни, а самият Сулев е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по служба.
Йордан Петров от СГП поема делото срещу Еврото и проверява действията на своите колеги от СРП по него. В крайна сметка от негово постановление става ясно, че прокуратурата преценява всички свидетелски показания, уличаващи Сарафов, Кирилова и Русинова, като недостоверни. Твърдението на СГП е, че те са били дирижирани, така че да са в интерес на Гешев, който междувременно е влязъл в открит конфликт със Сарафов.
Това е записано и в обвинението, което Йордан Петров повдига на доскорошния си близък колега от СРП Константин Сулев – че той е злоупотребил със служебните си задължения с цел да набави облага за Гешев.
Началото на делото срещу Сулев се забавя заради поредица от самоотводи на съдии, които не желаят да го гледат. Повечето – заради служебното си познанство със Сарафов. В крайна сметка казусът се пада на съдия Аделина Иванова, която насрочва разпоредително заседание.
На него Софийският градски съд приема, че описаните в обвинителния акт действия на Сулев са несъставомерни и не представляват престъпление. Определението на СГС обаче не е окончателно и подлежи на протест от страна на прокуратурата пред Софийския апелативен съд (САС).
„Съдът подложи на внимателна преценка всички факти, описани в обвинителния акт и свързани с реализирано от Сулев обвинение. Те не сочат, според съда, на извършено престъпление, а само и единствено на реализирани властнически правомощия в рамките на образувана и висяща прокурорска преписка“, заявява съдия Иванова.
Адвокатът на Сулев – Костадин Костадинов, развива сходни аргументи, отбелязвайки, че по случая изобщо няма извършено престъпление. Юристът припомня, че при осъществяване на служебните си задължения магистратите не носят отговорност за действията си и техните актове. Освен ако извършеното не е престъпление от общ характер, те имат функционален имунитет.
Наблюдаващият прокурор по делото Йордан Петров казва, че според него в случая не са допуснати съществени нарушения, които да налагат връщане на разследването обратно на държавното обвинение.
През ноември 2024 г. става ясно, че се чака решението на Върховния касационен съд (ВКС) по искането на главния прокурор Борислав Сарафов да бъде възобновено делото срещу прокурора от Софийската районна прокуратура (СРП) Константин Сулев.
Според върховните съдии въпросите дали Константин Сулев е осъществил деянието като прокурор, определен да наблюдава конкретно наказателно производство, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения, инкриминираните му правни норми създават ли конкретни задължения за него, или са общи, съдържащи правни принципи и т. н., са все по съществото на делото. Тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване, като съдът дължи отговор на въпросите, свързани с тях, с присъдата. Приемайки, че деянието е несъставомерно, като е обсъдил факти, включени в предмета на доказване, и е преценил тяхната обоснованост, без да са събрани и обсъдени доказателствата по делото и без да се е произнесъл по тях с присъда, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон от категорията на съществените, тъй като е възпрепятствал възможността на държавното обвинение да защити обвинителната си теза в рамките на съдебното следствие. Разследването срещу Петьо Еврото започва в разгара на процедурата по отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор. Изтекла в интернет снимка на Петров и тогавашния заместник главен прокурор Борислав Сарафов в ресторант „Осемте джуджета“ става повод прокуратурата да се самосезира и да вземе на прицел Еврото.
Интересът идва години след като Антикорупционният фонд разказва в разследване, кръстено на популярния сред столичните магистрати ресторант, че там години наред се е търгувало с правосъдие.
Прокурор Константин Сулев отрича да е извършил длъжностно престъпление в услуга на Гешев.
Сулев е един от четиримата наблюдаващи прокурори по делото срещу Петров. В рамките на разследването са дадени показания, че настоящият и.д. главен прокурор Сарафов е бил редовен посетител на „Осемте джуджета“.
След като Сарафов сменя Гешев делото е иззето от Софийската градска прокуратура. След това е прекратено, защото СРП не може да разследва заместник на главния прокурор, а Константин Сулев става обвиняем, защото образувал делото, за да набави облага за Иван Гешев и да навреди на Петьо Петров.
Николай ТОНЕВ
„Вярвам, че не съм извършил престъпление“, е всичко, което казва прокурор Константин Сулев. Константин Сулев е прокурор от 2009 г. в Районна прокуратура – Гоце Делчев, а няколко години по-късно се премества в София. Бил е и разследващ полицай в ГДБОП, където е работил по делото срещу т.нар. Братя Галеви – Пламен Галев и Ангел Христов. Там работата му не дава никакви резултати, твърди се, че като орган на властта Сулев по скоро осигурявал индлгунция на дупнишките бандити отколкото да е правил нещо директно срещу тях. В град. Гоце Делчев е известен с ироничното прозвище :“Всеки в този град е с единия крак в затвора, от мен зависи къде ще стъпи!“ В „съдружие“ със скандалния екс шеф на полицията в града Никоай Тонев станали известни с стотиците проверки и досъдебни производства срещу хора с пари и възможности … които след „правилното отношение“ към тях били оневинявани преди проозводствата им да стигнат до съда.
Важна подробност е, че за прокурор Сулев – да е „от другата страна“ на закона изобщо не е прецедент. Преди осем години той е съден за кражба на ток и за сводничество, но по-късно е оправдан.
Когато преди години държавното обвинение разследва Константин Сулев, който е бивш служител на ГДБОП, звеното за противодействие на корупцията в ДАНС установява серия от меко казано „неприемливи контакти“ и „проблемни връзки“ на магистрата с лица от криминалния спектър. Нещо повече, контраразузнаването е категорично, че Сулев е получавал по 6000 лв. от търговци на фалшиви цигари месечно срещу осигуряването на чадър за незаконната им дейност.
Дори в медиите се появи справка на ДАНС, изготвена преди седем години, в която агентите уличават действащ магистрат в осигуряването на чадър срещу абонаментна месечна такса. Докато тече оперативната разработка срещу магистрата, ДАНС засича и конкретни действия, които документират неговата престъпна дейност, включително и такива, при които магистратът е препоръчвал на хора с проблеми със закона наемането на определени адвокати или как е притискал криминално проявени да плащат петцифрени суми, за да не станат обвиняеми.
Be the first to leave a review.
