Първо в Топ Преса! Юнион Ивкони пред фалит? ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ

Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) в Агенцията по вписванията са отбелязани 45 наложени запора на фирма „Юнион Ивкони”.

Явно фирмата има финансови затруднения или най-малкото – неуредени финансови задължения и неплатени данъци. От години фирмата има стотици хиляди, дори милиони лева задължения към държавата. В края на 2024 г. в медиите се появи информация, че за осигуровки и данъци към края на 2018 г. задълженията на Юнион Ивкони са на обща стойност около 4 700 000 лв. и са нараснали с почти един милион лева, сравнено с 2017 г., когато задълженията са били 3 790 000 лв. А през януари 2019 г. Българска Банка за Развитие отпуска 81 милиона кредит на компания с близо 5 милиона лв. задължения към държавата.

Създатели на „Юнион Ивкони“ са Ивайло Константинов и Светлозар Любенов. Запознати разказват, че двамата са забелязани като студенти в УНСС от кръгове около ВИС. Автобусите на „Ивкони” тогава стоят над всичко – те са недосегаеми за новоизлюпените застрахователи, а на колите е изписано единствено логото на транспортната компания.

През последното десетилетие компанията „Юнион Ивкони“ е била обект на множество разследвания във връзка с тежки пътни инциденти. Собственикът на фирмата, Ивайло Константинов, който е бил народен представител от политическа партия ГЕРБ, е развил компанията до позиция на водещ превозвач в страната.

През декември 2018 година журналистическо разследване на Валя Ахчиева, касаещо нарушения на „Юнион Ивкони“, е било свалено от ефира на националната телевизия. В по-ранно предаване от септември 2018 година, журналистката е разкрила схеми за забавяне на административни актове от страна на Агенция „Автомобилна администрация“.

„Ивкони“ се опазва от мутрите, но не и от политиците.

Кой стои зад „Ивкони“ в момента?

Собственикът на „Ивкони Експрес“ – 38-годишният Георги Атанасов е посочен като един от действителните собственици на автобусната компания „Юнион Ивкони“. Две фирми с негово участие държат капитала й. 86 на сто е на „Транспект“, където Атанасов има 50% и която притежава изцяло „Груп Плюс“ ЕООД, която на свой ред има 14% от „Транспект“.

През 2018 г. двата най-големи превозвача у нас – „Юнион Ивкони“ и „Груп плюс“, са придобити от новорегистрираната компания „Транспект“, в която Атанасов държи половината от акциите. Преди това той е мениджър в „Юнион Ивкони“. Другата половина от акциите в „Транспект“ са на Стоян Йорданов Динев.

Ефектът от сливането на двете компании е, че те държат пазара на пътническия автобусен превоз у нас. Имат линии от София до морето и почти всички областни градове у нас. До 2015 г. „Юнион Ивкони“ обслужва и линии от столичния градски транспорт. През годините автобуси на компанията попадат в няколко пътни инцидента.

Година по-късно – през януари 2019 г. „Транспект“ получава два кредита от държавната Българска банка за развитие за общо над 41 милиона евро със срок на изплащане от около 9 години всеки, става ясно от публикуваните документи в Търговския регистър.

Първият заем от над 29 млн. евро е бил използван за покупката на двете най-големи автобусни компании на пазара. Над 14.3 млн. евро са били платени на Ивайло Константинов, който държи 49% от капитала на „Юнион Ивкони“ до 2019 г. Близо 1.9 млн. евро са платени на „Синтетика“ АД за останалите 51% от „Юнион Ивкони“, което е странно ниска цена спрямо платеното на Константинов. За покупката на „Грюп Плюс“ ЕООД на Галя Топалова и „Минерална вода – Ком“ са платени до 12.2 млн. евро.

Вторият заем от ББР е за 12.6 млн. евро. Най-голямата сума от близо 6.7 млн. евро са отишли за погасяване на задълженията на компанията към Българо-американска кредитна банка и Общинска банка. С друга част от заема – до 5.2 млн. евро, са погасени задължения към НАП, „Торо Карс“, „Евролийз Ауто“, „Синтетика“ и физически лица. Със 682 124 евро са купени автобуси.

Кредитите на „Транспект“ са посочени сред няколко проблемни отпуснати от ББР на едри бизнесмени от тогавашния министър на икономиката Кирил Петков. Тогава се появяват и намеци, че компанията е станала част от портфолиото на един успял бизнесмен, но директни или индиректни връзки не са открити.

Георги Атанасов заявява, че редовно се обслужват кредитите към ББР. Погасителният план предвижда месечно да се внасят по 83 000 евро по единия кредит и още 200 000 евро по другия. Голямото плащане е оставено за последната вноска, която е през 2029 г. Тогава по единия заем трябва да бъдат внесени 5.8 млн. евро, а по другия – 3.7 млн. евро. Това обаче най-вероятно няма да бъде проблем, защото ако се съди от досегашната практика, твърде вероятно е тази сума да бъде рефинансирана чрез нов заем или пък разсрочена.

Държавната ББР по онова време раздава все повече заеми на близки до властта бизнеси, които друг не иска да финансира. По замисъл ББР трябва да финансира малкия и средния бизнес в България, но тя се превърна по-скоро в кредитор от последна инстанция за близки до властта играчи, и то със суми за стотици милиони. Това създава съмнение за злоупотреби с публични средства и носи риск банката да се превърне в сериозен репутационен пасив – да покаже на чуждите институции, с които работи, истинското лице на българската олигархия.

През май 2020 г. пък гръмва скандал, че мощната фирма „Юнион Ивкони“ е получила една от най-големите дотации от правителството като обезщетение за пандемията. За месец март 2020 г. автобусният превозвач, който е обявил пред държавата 595-ма служители, е взел 212 101 лв.  Съдружникът на „Юнион Ивкони“, големите компании в автобусните превози – „Груп Плюс“, е одобрена за 22 808 лв. за 76 работници.

Интересното е, че, макар дупничанинът Ивайло Константинов да не фигурира никъде вече из документи в „Ивкони“,  излиза и говори навсякъде по медиите за положението в дружеството и единственото, което иска от правителството са кредити.

Припомняме, че Ивайло Константинов е депутат за броени месеци, напуска с мотива, че има много фирми и страшно голям бизнес, който изисква много време и строенето в Народното събрание го ограничава. Веднага щом е освободен обаче първата му грижа е да се отпише от всички над 20 фирми, в които фигурира името му. Изскача само във Волейболната федерация и волейболния отбор „Марек“ – Дупница, както и в няколко не особено печеливши фирми.

Депутатите нямат право да управляват бизнес, но това не е забранено за членовете на семействата им, и най-вече за децата. Показателен пример за това са синовете на Рамадан Аталай и на Джевдет Чакъров. Благодарение на баща си, който беше шеф на транспортната комисия в парламента, Ревин Аталай става съдружник в голямата компания „Юнион Ивкони“, а след това развива и други фирми в същия бранш. Когато Аталай-старши е шеф на енергийната комисия, синът му влиза в дружеството „Прометекс 90“, след което сключва десетки договори за обслужване на дейността на държавната АЕЦ „Козлодуй“. Участва и в бизнеса с доставки на газ, който също се контролира от Министерството на енергетиката и КЕВР, където таткото ходи като у дома си. Освен това Ревин Аталай и съпругата му Нора имат инвестиции за милиони в имоти, хотели по морето и големи ВЕИ централи.

През 2002 г. във фирмата влиза като съдружник Ревин Аталай. Веднага след този крайно дружелюбен акт от „Ивкони” Аталай-баща става най-активният вносител на законопроекти, свързани с транспорта.

Запознати от автобусния превозвач са категорични, че след като Ревин е вписан при тях, шефовете на парламентарните комисии по транспорт стават крайно чувствителни към интересите на дружеството. Пак по признанията на кадри от „Ивкони“ – Рамадан Аталай има главната заслуга въпреки очевидния конфликт на интереси компанията да получи всички необходими лицензи и буквално да превземе транспортните линии на цялата страна, а също и за Европа и Турция.

На този фон името му редовно е замесвано с прогресивното нарастване на влиянието на „Юнион Ивкони“ в България, в това число и с нетипично бързото издаване на лиценз за фирмата, както и още по-агресивното налагане на дружеството като един от най-мощните играчи в превоза на пътници в България и зад граница. При това гарнирано със статии в турския и в българския печат, обвиняващи компанията в контрабанда на стоки и хора.

В същото време Аталай е сред основните вносители на законопроекти, свързани именно с автомобилните превози и редовно е атакуван за лобистки текстове и назначения в сектора. През 2015 г. синът му излиза от „Ивкони“.

Горе долу по същото време и старши – видимо от архива на парламента – снижава интереса си към транспортното законотворчество, акцентирайки главно върху енергетиката. Като сме на темата, няма как да не направи впечатление, че не само Ревин, но и хора, свързани с неговите бизнес инициативи просперират през годините. Такъв е случаят например с регистрираната през 2001 г. компания „Атомтоплопроект“, фокусирана върху „проектиране, анализи и доставка на оборудване в сферата на ядрената енергетика“.

Според фирмените регистри, съдружник в нея до 2011 г. е Петра Иванова, която излиза като свързано лице с Ревин Аталай през дружеството му „Прометекс 90“. Според Регистъра на обществените поръчки, дружеството фигурира в 31 такива, за милиони левове, с възложители общини (сред тях и София), както и АЕЦ „Козлодуй“.

Първата поръчка, спечелена от дружеството е през 2007 г. и е за 740 000 лева за проектиране на технологични тапи именно за блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй. Към този момент бащата на Ревин Аталай – Рамадан Аталай, е депутат от 40-тото Народно събрание, но по-важното – председател на енергийната комисия в него.