14-ти февруари- микс от „любов“ и пошлост! Заветните три рози и десетото плюшено мече от петото поредно гадже!
14 февруари – Свети Валентин! Ухание на рози, аромат на свещи и вкус на шоколад. Навсякъде виждаме червени балони, плюшени играчки, кутии за подаръци и много, много сърца. Ясно е, че идва най-романтичният празник в годината Денят на влюбените.
В България Денят на влюбените се застъпва с друг празник Трифон Зарезан. Така хората, които нямат половинка на празника, имат извинението да си пийнат някоя друга чашка в повече.
Хубаво е да прекарваш време с най-любимия човек. Но трябва ли ни специален ден и повод за това?!
Или, с риск да прозвучим просташки на този ден, мечтата на всеки мъж е да заспи на 13 февруари и да се събуди на 15-ти. Бихме могли да добавим – за същото си мечтаят и немалко жени.
Празникът отдавна се е превърнал в едно тъпо и постоянно възпроизвеждащо се клише, в което намаленията по магазините влизат в кофти алхимия с най-тъпите любовни песни на света, а „Обичам те“ са думички от един обществено-конформистки ритуал, който дразни всеки поне средно интелигентен човек. На този ден преживяваме доста досадни и мъчителни идеи и събития, а мъчението важи и за двата пола, повярвайте ни.
Като подарък получаваш поредното тъпо плюшено мече. Поглеждаш любимия, който с блеснал поглед очаква реакцията ти. Това е десетото плюшено мече, което имаш, от петото поредно гадже. Какво да го правиш сега това мече? „Колко е сладко, благодаря!“
Някой ден – знаем, че си мечтаеш за това – да събереш всички мечета на едно място и ритуално да ги запалиш.
Нерядко може да се натъкнете и на другата крайност. Понеже се е оръсил здраво за подарък, счита, че дадените пари са най-важният любовен атестат. Тъй като се е охарчил, мисли, че „си е свършил работата“. Вие наистина сте щастливи с вещта – най-често да кажем хубав и скъп мобилен телефон – но някак си забелязвате, че половинката тайничко се надява сега да се вторачите в телефона и да го дарите с необходимото спокойствие. Доста кофти номер.
Нека си го признаем – цяла година сте подминавали магазините за цветя с такова равнодушие, че сега никой не бива дори да ви допуска вътре, без да платите някаква глоба, но понеже е 14-ти февруари се налага да купите заветните три рози, с които да засвидетелствате романтика… Молим ви, поне не втъквайте в тях картичка, на която пише: „За най-красивото момиче на света“.
Следва вечеря в ресторант! На 14-ти февруари и двамата трябва да се преструвате, че ви е толкова приятно да дадете над стотина лева в луксозен ресторант, вместо да гледате с пуканки „Приятели“ у дома. В ресторанта е пълно с други двойки, изпълнени със същата досада, с която и вие, но точно както вас, не искат да си я признаят. Кога ще приключи това безумие?
А Менюто на Свети Валентин – соц и скука за няколко стотачки!!!
В България има три положения – „нямам пари“; „имам, но трябва да спестявам“; „сега е моментът да профукам няколко стотачки за лоша храна“.
В третата графа попадат Нова година, 8 март и, разбира се, Свети Валентин. Да, Денят на влюбените нахлу в България и се настани уютно като шоколадов сладкиш в дамски стомах.
Рекламите вече валят и на база на тях можем да обобщим ситуацията с две думи – соц и скука.
У нас дори и през август не е сигурно дали доматите в салатата няма да са с консистенцията на престояло папиемаше. Затова българските ресторантьори се влюбиха в марулите, айсберга, зелените салати и зелените добавки, които изглеждат така, сякаш някой е косил ливада в чинията.
И за този Свети Валентин само в сладкарниците менюто не започва с „микс от свежи салатки“.
Натрапчивият спомен от соца обладава всяко празнично меню с аромат на свинско и бульон от кубче и отказва да напусне валентинските оферти и на ресторанти, които в останалото време сервират перуанско патешко с екзотичен сос от портокали.
И тъй като по заведенията ще има и дами, които са отскоро във връзка и все още се срамуват да ядат пържоли пред благоверния, за тях е предвидено пилешко.
Менютата за Свети Валентин 2025 преливат от пилешки вретена, пилешко по селски, пилешко по градски, пилешко в сос Амур, пилешко в сос Ерос и други засукани наименования. Зад тях се крие семпла пилешка пържола с някаква добавка, най-често такава, която не е пасвала на свинското с гъбите.
Съдържанието на сърцето вероятно е семпло като името на десерта и е я шоколадово брауни, я суфле, я палачинка…
Няма как да не споменем и дългия списък с любовни хитчета по време на Свети Валентин – „Always“ на Bon Jovi, „I Dont Wanna Miss a Thing“ на Aerosmith, напълно покъртителната „My Heart Will Go On“ на Селин Дион, както и почти всичко на Браян Адамс. Звучат навсякъде – от радиата, от заведенията, по телевизията, във Фейсбук… Бягството е невъзможно, а спасението ще дойде едва на следващия ден. Нищо. Сложете си слушалките, пуснете си Металика и пазете духа чист от карамелизирани похождения.
От години по мостовете се шири налудничавата мания влюбените двойки да поставят катинари с инициалите си. Идеята е особено тъпа, но положението става съвсем зле, когато половинката ви предложи нещо подобно. Ситуацията е много напрегната. Не можеш да откажеш – ще се обиди. Но не искаш и да приемеш – трябва увековечен да ръждясваш на моста, на всичкото отгоре в компанията на още десетки други катинарчета с инициали, които по всяка вероятност ще се разкисват там до Второто пришествие. Не си си представял така безсмъртието! Нито пък връзката ви. Но хайде момче. Стискай зъби и отивай в някоя железария за катинарче. И това ще се изтърпи, няма как. Пък някоя нощ може да идеш да го отвъртиш. После ще кажеш, че някой го е взел да го предаде за скрап.
Стискай зъби, това е 14-ти февруари, за нищо на света не трябва да разочароваме половинката…
Така, че проблемът не е в празника, а в клишетата, които пречат на истинското изживяване и романтиката. Безбройните сърчица, предложенията за брак в поза на колене, кошмарните карамфили… Не че има нещо лошо във всичко това, но когато използваме клишетата в най-хубавите моменти – това е абсолютен отказ от мислене, от това да бъдем самите ние в най-съкровените си преживявания.
Ако искаме наистина да изживеем емоционални и неповторими моменти, трябва да се оставим да ни води нашето вътрешно чувство. Ще се чувстваме щастливи от самото присъствие на любимия човек до нас, и няма да ни липсва неподареното плюшено мече или досадното „I love you“.
Романтиката е в простичките неща, тя е състояние на духа.
Не са ли такива най-стойностните ви преживявания?
Любовта трябва да се казва и показва! За да бъде поддържан, огънят в камината се нуждае постоянно от съчки, а любовта – да бъде постоянно изразявана!
Be the first to leave a review.