Дар от Бяло море! Кое е най-вкусното, което ни дарява гръцкото море?!
-
- януари 31, 2025
Историите за гръцкото гостоприемство и кухня се носят от уста на уста и от каравана на каравана.
Гърция, щом чуем името на страната, веднага се сещаме за море, зехтин, калмари и УЗО! Всяко лято българските туристи се връщат с нови разкази за безплатни десерти, подаръци и услуги, които ги карат да се връщат отново и отново в любимите си хотели, таверни и барове на юг от границата.Когато става въпрос за опознаване на истинската същност на една култура, няма по-добър начин от храната. А гръцката кухня със своята богата история и разнообразни вкусове предлага кулинарно пътешествие като никое друго.
Красотата на гръцката храна се крие в нейната простота и свежестта на използваните съставки. Зехтинът, пресните зеленчуци, зърнените храни, рибата и различните видове месо са основните продукти на гръцката кухня. Техниките за приготвяне на храната са прости, а резултатът е хармония от вкусове.
Гръцки кулинарни изкушения
Неповторимото сувлаки на скара, мусака с патладжан, емблематичния гирос, гръцката салата и всичките класики на средиземноморската кухня, които можеш да опиташ във всяка една точка на Елада. Струва си да се знае, че отделните региони имат свои местни (често по-малко известни) кулинарни специалитети. Общото между тях е висококачествения зехтин, сирене фета, свежи зеленчуци и подправки – мащерка, риган, розмарин, дафинов лист. Десертите съдържат съставки като ароматна канела, мед и шамфъстък (баклава). На масите царуват прясна риба и морски дарове, маслини, агнешко, овнешко и отбрани вина, направени от стари местни сортове грозде. Средиземноморският климат е благоприятен, а винената традиция е оцеляла тук хиляди години. Няма как да не споменем и легендарното Узо. Узото е традиционна гръцка напитка, която има дълбоки корени в историята на Гърция. Магията на узото идва, не само от начина му на производство (който също е много интересен) , а от красотата на поднасянето му и първата глътка при отпиването.
Всеки който е посещавал Гърция знае, че храненето е време за общуване, сплотяване и празнуване на живота. Гръцката храна е и символ на гостоприемство.
А гостоприемството е толкова дълбоко залегнало в гръцката култура, че за него съществува непреводима дума. Филоксениа – гръцката дума за обичта към чужденеца.
Старогръцката дума „φιλοξενία“ (filoxenia), която в превод означава „обич към чужденеца“, най-добре описва отношението на древните. Впрочем, тази дума няма точен превод в други езици – т.е. няма аналог. Интересен факт е, че днес най-често срещаното име на хотел в Гърция е „Filoxenia“.
В миналото гостите получавали не само храна и постеля, но и подаръци на тръгване, а тези, които отказвали да ядат в къщата на домакина, си тръгвали с вързопи с храна за из път. Тази традиция се е съхранила и до наши дни. „Днес е често срещано, когато напускаш къща за гости, да получиш малък дар – зехтин, домашно сладко или нещо подобно.
Но наистина ли гръцкото гостоприемство надминава това на други народи? Изкривено ли виждаме картината или гърците наистина притежават толкова големи сърца за чужденците?
За да открием отговорите на тези въпроси, първо трябва да се върнем няколко хилядолетия назад във времето на божествата от Олимп.
Гостоприемството идва от Древна Елада
Защото ако подходим научно към тези въпроси по-горе, ще трябва да започнем от Древна Елада, където хората вярвали в множество божества. Древните гърци смятали, че е Божи закон да се погрижиш за посетителя. Вярвали, че е съвсем реалистично някой бог да се дегизира като простосмъртен и да им похлопа на вратата, за да провери дали домакините спазват общоприетите правила. Т.е. от една страна, е налице морален дълг да посрещнеш чужденеца подобаващо, а от друга – е грях, ако не го направиш.
Това вярване е толкова разпространено, че го откриваме и в Омировата „Одисея“, където се казва, че боговете ни посещават, преоблечени като странници. Според изследователите творчеството на Омир изобилства от сцени на гръцко гостоприемство, като само в „Одисея“ са описани 12.
Овидий разказва как Зевс и Хермес веднъж се дегизирали като бедни пътници и тръгнали сред простосмъртните да търсят подслон. Двама бедни старци ги подслонили, нахранили ги и им сипали вино. След поредното допълване на чашите, единият селянин забелязал, че виното в каната не намалява и така разбрал, че в дома им стоят богове. Преди тръгване Зевс и Хермес благодарили на селяните, като превърнали скромния им дом в изящен храм, а самите тях направили негови пазители.
Самият Зевс понякога е наричан Зевс Ксениос (използвана е гръцката дума за „непознат, пътник“), защото освен всемогъщ владетел на Олимп, Зевс е бил и покровител на пътниците. В онези времена пътниците действително са имали нужда от закрила.
В Древна Гърция вярвали, че е нормално да предложиш гостоприемство на непознат, за да не ядосаш боговете. По онова време не е имало хотели, а стигането от едно място до друго е отнемало много повече време, отколкото в наши дни. Затова предлагането на храна и подслон на пътниците е било нещо нормално.
В основата на концепцията на древногръцкото гостоприемство бил двустранният обмен. Домакинът предлагал ядене, пиене и място за почивка на госта, а гостът, от своя страна, забавлявал домакина с историята си и трябвало да внимава да не бъде в тежест.
Именно, тази традиция от Древна Гърция е жива и днес, особено ако пътувате в селските райони – там хората винаги ще ви предложат своето гостоприемство.
Ако сте наемали къща в селца встрани от туристическите зони, може лично да сте преживели това. Не е рядкост хора от селото да почукат на вратата на временен наемател и да му дадат кошница с домати или плодове от собствената си градина.
Be the first to leave a review.
