Топ Преса между легендите и историята на Славова крепост
-
- януари 29, 2025
Всички познаваме Царевец, Самуиловата и Асеновата крепост. Ако не сме ги виждали, то със сигурност сме чували за тях. В България обаче има още десетки други укрепителни съоръжения, които са много красиви, но за съжаление по-малко известни.
Въпреки че най-малкият град в България – Мелник, е популярна дестинация у нас за възрожденски къщи, вино, кръчми, малко хора знаят, че Мелник е имал и своята изключително интересна средновековна история, която играе важна роля по време на управлението на Иван Асен II, когато е управлявана от болярина Драгота. Именно там на хълм над градчето се намира:
Дecпoт-Cлaвoвaтa ĸpeпocт, историята на която, днес Топ Преса ще се опита да ви пренесе.
През втората половина на ХII в. в града на Балканите настъпват важни промени. Под влияние на прииждащите от Запад кръстоносни походи на полуострова се появяват укрепени селища, изградени на непристъпни възвишения. Зад техните яки стени се оформят жилищни квартали с тесни улички и малки площади, на които извисяват куполи християнските църкви. А в най-високата точка обикновено изграждат още едно вътрешно укрепление, служещо за последно убежище на населението при превземане на основната крепост. В редица случаи тези замъци стават и резиденции на назначените от коронованите особи управители. Многобройните войни между балканските държави и засилващата се децентрализация често довеждат до практическа независимост на отделните боляри от съответните сюзерени.
Тогава мощните им замъци придобиват особено важна роля за укрепване на тяхната власт.
Кариерата на прочутия родопски господар деспот Алексий Слав е типичен пример в това отношение. Преди злощастната смърт на великия владетел Калоян през 1207 г. той резидира в непристъпната крепост Цепина, недалеч от днешния Велинград. Укрепеният град обхваща огромна територия от 25 дка. В най-високата част е ограденият със здрав зид замък с площ от 1.5 дка. Край вътрешната страна на стените и около обширния двор са разположени различни стопански помещения, предназначени да обслужват Алексий Слав и неговата свита. Узурпацията на царския престол от Борил дава възможност на Алексий Слав да разшири своите владения в целите Родопи.
Тогава той премества столицата си в цветущия град Мелник.
Поради своята непристъпност основната крепост не е оградена отвсякъде със стени, а фортификацията й се състои от отделни съоръжения във възловите места и при подходите. Една зона обаче е защитена изцяло с мощни стени, дебели от 2 до 3.5 м. Това е вътрешният замък, намиращ се в югозападната част на платото. Археологическите проучвания показват, че той е изграден още през V-VI в., а във втората половина на ХII в. се превръща в укрепена владетелска резиденция.
Именно в нея се настанява Алексий Слав, който през 1208 г. получава и деспотска титла от латинския император Анри. При опустошителното земетресение от 1211 г. стените на замъка са разрушени, което позволява на родопския господар да го възстанови и разшири значително.
Днес от нея е запазена източната стена, чиято височина на места е повече от 10 метра руини, които маркират сложния архитектурен план на ансамбъла. От запад във вътрешния двор се влиза чрез пазена от вратна кула порта. На южната стена са изградени още три четириъгълни отбранителни кули. Такива е имало и от север, но там целият зид се е свлякъл в пропастта заедно със ската при големия земетръс на 4 април 1908 г. Във вътрешното пространство са запазени останките от две сгради с цистерни за вода в подземията под тях.
Откритите при разкопките находки – колчани със стрели, боздугани и мечове свидетелстват за военния бит на бойците, охранявали деспотската резиденция. Там обаче са намират и занаятчийски работилници, както и незначителни следи от малка църква за обитателите на замъка.
Въпреки че не станал цар на цяла България, на Алексий Слав не му липсвало царско самочувствие. Построеният от деспота манастир „Света Богородица Спилеотиса“ (Св. Богородица от пещерата) бил наречен царски и деспотски. Също като другия си братовчед, Иван Асен II, Алексий Слав е притежавал големи дипломатически способности, безпогрешен политически усет и маневреност в отношенията си с латини, българи и ромеи. Той успявал да се ориентира в сложната политическа обстановка на своето време и е взимал разумни решения, довели до превръщането на държавата му в малък остров на стабилността.
Деспот Слав има и огромен принос в опазването на източното православие. По волята и с усилията на Алексий Слав неговата столица Мелник била превърната в митрополитски център, обединяващ две епархии – на Мелник и на Сяр, въпреки че в Сяр латините били издигнали католически архиепископ.
Кой е Алексий Слав
Алексий Слав произхожда от династията Асеневци – племенник на царете Асен, Петър и Калоян. Първи братовчед на цар Борил и севастократор Стрез. След смъртта на Калоян в 1207 година енергично се противопоставя на цар Борил, като го смята за узурпатор. През 1208 година влиза в договорни отношения с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата „деспот“. Под негова власт са Западните и Централни Родопи и голяма част от Източна Македония, на изток от река Струма.
За Алексий Слав не се знае нищо чак до 1207/1208 година, но от последвалите събития проличава, че е бил известен и могъщ велможа, принадлежал към висшите управляващи среди. След убийството на цар Калоян под стените на град Солун (октомври 1207 година) в държавата настъпва смут — липсва твърдо установена наследствена практика. За трона имат претенции няколко личности, все роднини на убития цар — Борил и брат му Стрез, както и самият Алексий Слав. Борил изпреварва всички, жени се за вуйна си, вдовстващата царица, и започва репресии, за да задържи завоеванието си. Малолетните синове на цар Асен I — Иван Асен и Александър, са изведени в отдалеченото Галичко княжество (в Югоизточна Украйна), а Стрез търси закрила при сръбския жупан Стефан Първовенчани. Единствено Алексий Слав се противопоставя на Борил. Принуден е да стори това, тъй като разправата с неуспели претенденти обикновено е жестока и безпощадна – роднинските връзки нямат никакво значение. Вероятно в борбата срещу Борил Алексий Слав намира подкрепа сред непокорното родопско население и силните местни крепости, които са надеждна гаранция срещу притесненията на която и да било централна администрация.
Be the first to leave a review.
