Много винарни, малко лозя в Югозапада – ще пием ли менте вино за Трифон?
-
- януари 25, 2025
Гроздето става на стафиди на лозите, а добивите са с 60% надолу
Положението с гроздовата реколта с всяка следваща година е трагично. Такава е кратката версия на положението край лозята в Югозападна България.
През последните години, изключително високите температури довеждат до прегаряне, завяхване и преждевременно узряване на гроздето, което довежда реколтите до масовото им лошо състояние, а на места дори биват унищожени напълно.
За разлика от предишни години, все по– често се бере всичко едновременно. Не се спазва прибирането на реколтата да става по сортове, защото всички – десертни и винени, бели и червени зреят наведнъж. Хората се спасяват и бързат да си приберат реколтата. Цените също са най-различни, кой където намери пазар. Големите горещини от 40-45 градуса в Югозапада не са пощадили нито един сорт. Дори поливаните са стафидирали, независимо от подаването на вода.
Това сочи статистиката за винарството в Югозападна България през последните години, като и самите лозари и винопроизводители от региона потвърждават тези тревожни данни.
Според дългогодишни производители, добивите са средно с до над 60% по-малко от нормалните, които в добри години са между 800 и 1000 кг/дка. Сега обаче в избите влизат по 350-400 кг/дка. А цените на десертните грозда скочиха невиждано досега нагоре, което за съжаление довежда и до все по често срещани порочни практики, като евтино вино с лошо качество да залива родния пазар.
Още повече, възползвайки се и от наближаващите празници и месеца на виното и любовта, масово винарните в Югозапада, които все повече никнат като гъбки, буквално заливат пазара с фалшиви вина, алармират потребители. Като са остановили , че в ментетата има единствено вода, чист спирт и опасни за здравето оцветители.
На какво трябва да обърнете внимание:
Бихме искали да ви напомним, че вината в кутия са с ниско качество. Един добър производител
никога не съхранява вино в такава опаковка.
Количеството захар във виното трябва да бъде следното: за сухи вина – до 4 г / л; за полусухи – до
18 г / л; за полусладки – до 45 г / л, за сладки – най-малко 45 г / л. Ако има повече захар и етикетът
не посочва, че виното е обогатено, това означава, че е изкуствено.
Ако виното съдържа салицилова киселина, това означава, че е направено с нарушение на
производствената технология. Но съставката E220 (серен диоксид) може да присъства във всяко
вино, тъй като SO2 е естествен страничен продукт от ферментацията.
Датата на производство трябва да бъде отпечатана отделно от другата информация на етикета.
Всички шрифтове трябва да са ясни, без печатни грешки, размиване или дефектно отпечатване.
Надписът на етикета трябва да съответства на надписа на бутилката.
Виното (вливано в дъбови бъчви) не може да се захранва. Както и синтетичните сухи вина, не
съществуват. Това се случва, защото е по-евтино и по-лесно да се направи сладък концентрат,
който е почти подобен на вкуса на виното.
Ако сте ценители на определена марка вино, трябва да бъдете предупредени за промени в дизайна
на оригиналната бутилка
История на винарство в България
Още преди 5000 години на територията на днешните български земи започва да се прави вино. Началото на лозарството и винарството се поставя от траките, които се считани за едни от най-добрите винари през Античността. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища. Тези региони все още имат едни от най-силните традиции в създаването на божествената напитка. Сред най-почитаните от траките божества е богът на виното Дионис.
При идването си на Балканския полуостров, славяните и прабългарите продължават силно развитите тракийски традиции. След налагането на християнството култът към Дионис отмира, празникът се християнизира и започва почитането на свети Трифон като покровител на лозарите и винарите и свързаните с него обредни практики на празника „Трифон Зарезан“. По време на Средновековието църквата, както и в цяла Европа, взима винопроизводството под свое покровителство. Голяма част от лозята в България са собственост на Църквата. Българското вино е и важна търговска стока.
По време на османското владичество настъпват тежки времена за винопроизводството. То е забранено от ислямската религия. Въпреки това българите продължават да произвеждат и пият вино. Османското владичество обаче силно стеснява възможностите за развитие на винопроизводството, като то остава производство преди всичко за домашна употреба. След освобождението отрасълът се развива бурно, но следващият тежък удар за лозарството и винарството идва с филоксерата. Болестта по лозята унищожава голяма част и от българските лозя, редица местни сортове изчезват. Постепенно отрасълът се възстановява старите лозя се изкореняват, садят се нови устойчиви и облагородени сортове, въвеждат се нови начини за обработка на земята.
Традициите оцеляват, като от 60-те години на XX век в България започва внос на множество чужди за България сортове грозде. След национализацията се засаждат огромни масиви с винени сортове, като българското вино се изнася на огромния пазар на СИВ. През 1966 г. България е шестият най-голям износител на вино в света. От 90-те години на XX век до наши дни около 80% от виното, което се произвежда в страната, се изнася, като са усвоени и нови пазари – основно в страните от Западна Европа. България произвежда висококачествени вина, както от местните сортове грозде Мавруд, Мелник, Гъмза, Памид, Димят, така и от широко разпространените вносни сортове Мерло, Шардоне, Каберне совиньон, Траминер и др.
С постановление на Министерския съвет № 162 от 13 юли 1960 г. България е разделена на 5 лозаро-винарски района.
Be the first to leave a review.
