Информационен бюлетин БАПГ | 17.01.2025 г.

ЕК публикува актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на България. Документът, състоящ се от 404 страници, беше изпратен в Брюксел през миналата година след като бяха отправени препоръки преди това – страната да повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г. и планът да бъде редактиран в тази посока.

Документът е стратегически за бъдещото развитие на енергетиката на България и представя стратегически цели за устойчиво развитие в ключови енергийни и климатични измерения, насочени към декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност и научни иновации. В подготовка на плана се включиха голяма част от институциите у нас като финалният формат бе поверен на служебните министерства, отговарящи за енергетиката и за околната среда. По време на редакциите бяха организирани и редица събития, поставящи Плана на обществени дискусии. Едно от тях организира сп. Ютилитис през юни м.г. В него се включиха над 70 енергийни специалисти от бизнеса и държавата.

Целта на страната е 34.96% от брутното крайно потребление на енергия да бъде от възобновяеми източници (ВИ) до 2030 г., пише в Плана. Секторът за електрическа енергия планира 49.34% дял на ВИ чрез новоизградени мощности с капацитет от 7 160 MW, използващи основно слънчева и вятърна енергия. Разширяването на електропреносната мрежа и внедряването на системи за съхранение на енергия са ключови за интеграцията на новите мощности.

В сектор топлинна енергия и охлаждане се предвижда 44.01% дял на ВИ, с акцент върху използването на биомаса, геотермална енергия и термопомпи. Транспортът се насочва към електрически и хибридни превозни средства, биогорива от ново поколение и зелен водород, с цел постигане на 29.93% дял на ВИ в сектора.

Националните цели включват 11.6% намаление на първичното енергийно потребление и 10.7% намаление на крайното потребление до 2030 г. Програмите включват подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд и стимули за внедряване на проекти с гарантиран резултат. Това ще намали енергийните разходи, зависимостта от внос и емисиите на парникови газове, като същевременно подобри качеството на живот, се посочва в ИНПЕК.

Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, включително развитието на ПГХ „Чирен“ и терминали за втечнен газ, е основен приоритет, пише още в Плана. Ускоряват се и проучванията за добив на нефт и газ в Черно море, докато газопреносната инфраструктура се планира да бъде разширена за допълнителни потоци.

България предприема пълна либерализация на енергийния пазар до 2025 г., като същевременно защитава енергийно бедните и уязвимите потребители, пише в Плана. Развиват се енергийни общности и механизми за оптимизация на потреблението, съобразени с европейските цели.

Страната ще насърчава проекти за чиста енергия, бизнес иновации и дигитализация. България планира активно участие в международни програми за развитие на нови енергийни технологии.

Целите на България

Страната си поставя за цел до 2030 г. 34.96% от брутното крайно потребление на енергия да бъде произведено от възобновяеми източници.

• В сектор „Електроенергия“ делът на ВИ ще достигне 49.34%.
• В сектор „Топлинна енергия и охлаждане“ делът ще бъде 44.01%.
• В сектор „Транспорт“ делът на енергията от ВИ ще бъде 29.93%.

До 2030 г. България ще намали първичното енергийно потребление с 15.42% спрямо референтния сценарий от 2020 г. Крайното енергийно потребление ще бъде намалено с 11.61%. Първичното потребление на енергия ще бъде ограничено до 13 190 ktoe, а крайното потребление ще бъде 8 819 ktoe.

България има за цел да намали емисиите на парникови газове в секторите извън ЕСТЕ (сграден фонд, селско стопанство, отпадъци и транспорт) с 10% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г., съгласно Регламент (ЕС) № 2023/857.
В секторите, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, емисиите на парникови газове за периода 2021–2025 г. няма да надхвърлят поглъщанията, като за периода 2026–2030 г. България е определила годишна цел за нетни поглъщания от –9 718 ktoe CO2 еквивалент.

Нивото на междусистемна електроенергийна свързаност ще бъде увеличено до 15% до 2030 г., за да се осигури по-добра интеграция на страната в регионалния и европейски енергиен пазар.

Източник: www.publics.bg