България изчезва, наглата бюрокрация и чиновниците обаче се множат
-
- януари 6, 2025
На паразитите от държавните агенции трябва да им се забрани да правят проекти
„Номенклатура“ е централната политическа бюрокрация, партийно-бюрократичният елит, който дърпа всички конци на обществото. Преди бюрокрацията беше на комунистите, сега прерасна в бюрокрация на „специалистите“. Те са новата експлоататорска класа. Те са по-равните от другите животни. Днес може би е демоде номенклатурата да се нарича „класа“. Но дори да е „само“ социална група, тя укрепва властта в ръцете на едни и същи хора. Тя е НАД обществото, тя е самовластна, тя е закрита, и най-важното – тя е безконтролна. Това са новите господари.
Бюрокрацията днес…
Дума която дава повод да хвърлим поглед към света на Негово Величество Чиновника. Свят, който се разширява като черна дупка на фона на демографската катастрофа у нас. Няма да вадим калкулатор и да пресмятаме командировъчните на средния бюрократ. Цифрите са кръгли и лесни за елементарни операции.
Още през далечната 2009 г., когато дебютантите на политическата сцена от ГЕРБ поеха властта, чиновническият апарат у нас наброяваше 116 000 души. Населението на страната по онова време бе 7 660 000. След 9 години и водопад от обещания и клетви за свиване на административния апарат, пейзажът все още изглеждаше печално – населението е намаляло до 7 001 000, а чиновниците са се увеличили с близо 25 000 и вече наброяваха 140 000.
Разбира се, те не са се увеличили сами, а някой ги бе назначавал, докато 660 000 от населението са изчезвали – кой към оня свят, кой към чужбина. Това е равносметката само до 2018г. след три мандата на ГЕРБ, един опит на БСП да кара влака и няколко служебни кабинета между тях, които вече никой не помни.
Към днешна дата тези цифри не са се променили много- 7 млн. население, 131 496 са държавните служители у нас. А заплатите при някои от тях достигат 6000лева.
Безконтролната чиновническа власт и бюрокрация са развъдник за корупция, но и инкубатор на безхаберие и непукизъм. У нас всеки икономически и стопански обект се подлага на безжалостен административен терор.
НАП, НОИ, НЗОК са само малка част от примерите в чиито структури цари пълна бюрокращина и корупция.
Така например, Националната здравна каса трябва да съкрати до минимум бюрократичните си процедури при заверяване на протоколи и отпускане на скъпоструващите лекарства за пациентите с редки болести.
Процедурата по отпускането на лекарствата за болните например отнема минимум месец и половина, а се повтаря на всеки 6 месеца, като през този период има опасност от прекъсване на лечението. В България има около 500 души, които страдат от редки болести, две трети от пациентите са деца. Наложително да бъдат създадени регистри на хората с тези заболявания. Но такива разбира се, няма. Освен това най- малкото трябва да бъдат създадени и специализирани центрове към университетските болници в страната, в които болните да получават комплексни грижи.
Трябва, ама не се прави. Вместо това- корупция и бюрокрация. Абсолютно по същия начин са и останалите структури в които цари пълно безхаберие и наглост.
А обикновеният българин? Той, страхувайки се да подава сигнали за административни корупционни практики или бяга или умира. Ако горните темпове се запазят, след около 100 години броят на населението ще е равен на този на чиновниците. Всеки ще си има персонален чиновник, който да си го обгрижва административно, да му вади документи „на едно гише“, без опашки, крясъци и високомерие. Кеф, а?! Вероятно ще намалее и корупцията, но това е деликатна материя и не се наемаме да гадаем.
Чиновническият апарат не може да бъде свит по една единствена причина – той е функция на политиката и еманацията на демокрацията – свободните избори. Неизменно след избори из сумрачните ведомствени коридори плъзват активисти, дали своя принос за победата. Хора от кол и въже – едни тичали да лепят плакати, други уреждали зали, кебапчета и наливно вино, трети убеждавали с добро, разбира се, населението, кой е правилният му избор. Спонсори, изпаднали от листи клетници, обикновени ятаци, тарикати, калинки, роднини на роднините на роднините…
Тези хора може да не успеят да изготвят читав проект, който да докара пари в някой западнал край на страната или ще ви бавят преписките от некадърност или алчност. Но пък няма да забравят коя партия ги е „направила хора“, слагайки ги на държавна ясла. И като умножим броя на тези люде по този на членовете на семействата им, управляващите си създават цяла армия за безоткатно и правилно гласуване на избори. Далеч по-многобройна от истинската ни армия. Към нея прибавяме и т.нар. вечни чиновници, които обикалят с бързовар още от Живково време и продължават да наричат кабинетите „канцеларии“. Те нямат абсолютно никаква причина да гласуват за някой, който някакси може да разруши канцеларското им безвремие.
Нищетата и битовата престъпност в комбинация с надменността на държавата и наглостта на политическата олигархия са заплаха за националната сигурност.
Бедност. Безработица. Несправедливост. Бедният човек е смазан човек.
Но! За състоянието на социологията – или добро, или нищо. Затова ще замълчим.
Be the first to leave a review.
