„Хитът“ Сърница заглъхва: Как непрофесионализмът и алчността все повече отблъскват туристите от там
-
- април 17, 2025
Преди година-две, разказите за това място се носеха като топъл планински бриз, привличайки все повече хора, запленени от обещанието за спокойствие и красота. Сърница беше „хит“, а Доспат – нейната тиха, величествена опора. Но както често се случва, човешката алчност и небрежност започнаха да пропукват тази идилия
В пазвите на Западните Родопи, където вековни борови гори се спускат към огледалните води на язовир Доспат, съществува едно кътче, сякаш изтръгнато от приказка – Сърница. Неговите дървени къщички, ухаещи на смола и дим от комините, се гушат сред хълмовете, а спокойствието, което лъхаше отвсякъде, привличаше уморени от градския шум души. Язовир Доспат, със своята необятност и кристално чиста вода, допълваше тази идилична картина, обещавайки прохлада през лятото и омайна тишина през зимата.
Преди едва няколко години, Сърница преживяваше своя звезден миг. Славата му се носеше из страната като планински екот, а туристи от близо и далеч се стичаха, привлечени от разказите за девствена природа, автентична атмосфера и гостоприемство. Местните жители посрещаха гостите с усмивки и радушие, горди да споделят красотата на своя роден край. Язовир Доспат пулсираше от живот – лодки плаваха по повърхността му, рибари търпеливо чакаха своя улов, а по бреговете се разнасяше смехът на семейства, наслаждаващи се на почивката си.
Но, както често се случва, в сянката на успеха се прокраднаха тъмни сили – непрофесионализъм и алчност.
Първите сигнали за бедата все по-често идват под формата на разочаровани гости. Очакванията им за топло посрещане се разбива в стените на безразличието. Рецепционистите в хотелите гледат уморено и отегчено, сервитьорите в ресторантите забравят поръчките, а камериерките „претупват“ почистването на стаите. Усещането е, че след като веднъж си платил, вече не си важен.
От друга страна, и инфраструктурата, която някога беше приветлива, започна да показва признаци на занемаряване. Пътищата към живописните места стават все по-трудно проходими, маркировката на туристическите пътеки избледнява, а местата за отдих край язовир Доспат се рушат. Неща за които, от информационна агенция Топ Преса сме алармирали неведнъж…
Днес, сякаш никой не се грижи за съхраняването на това, което някога привличаше туристите.
В същото време, цените започват все повече и повече да растат главоломно, без да бъдат оправдани от качеството на предлаганите услуги. Една нощувка в посредствен хотел например струва колкото в луксозен комплекс на морето, а порция обикновена храна в местна кръчма се продава на цената на гурме ястие. Алчността се е настанила удобно в сърцата на мнозина, заслепявайки ги за дългосрочните последици от техните действия.
Липсва и всякаква адекватна информация за района. Туристите се лута без ясни указания, без карти, без препоръки за интересни места около село ( от 2003г. град) Сърница и язовир Доспат. Сякаш никой не иска да им помогне да се ориентират и да се насладят на престоя си.
А когато възникват проблеми – а те не са рядкост – няма кой да ги изслуша и да предложи решение.
Още по-тревожно е пренебрежението към хигиената и безопасността. Оплаквания за мръсни стаи, нередовно извозване на отпадъци и липса на мерки за сигурност около водните басейни през последните години зачестяваха. Това не само създава неудобство, но и поражда чувство на опасност сред посетителите. В резултат на всичко това, магията на Сърница започна да избледнява. Туристите, веднъж разочаровани, не се връщат и разказват за негативния си опит на свои приятели и познати. А онлайн пространството се наводни от гневни коментари и ниски оценки.
Така, славата на Сърница се превърна от примамлива легенда в предупредителна история.
Язовир Доспат, който бе перлата в короната на региона, също страда от тази разрушителна тенденция. Вместо да се развиват водни спортове, да се организират разходки с лодки и да се създават привлекателни места за отдих по бреговете му, той често остава недооценен и пренебрегнат. Потенциалът му да привлича туристи и да обогатява преживяването им в Сърница, остава нереализиран.
Местните жители, които първоначално виждаха в туризма възможност за просперитет, сега наблюдаваха с тъга как той запада. Младите хора, вместо да градят бъдещето си в родния край, все повече започват да търсят късмета си в други градове и държави. Усещането за общност и гордост от красотата на Сърница бавно се изпарява, заменено от разочарование и безсилие.
Увеличение на туристите, посещаващи района, бе стимулирало и развитието на хотелиерството и ресторантьорството там. После последва и бума и желанието за развитие на селски туризъм в този район, и така нашумелите през годините къща за гости. Тогава, едва ли имаше човек, който не бе чул за Мярка 312 за подкрепа и развитие на селските райони, чрез която можеше да се кандидатства, за отпускане на европейски средства, за да построяването на къща за гости.
Какво се случи обаче? Статистиката при проверката направена през 2022г. ясно показа, че горе-долу 3,5% от проверяваните къщи за гости са чисти измами. 85% имаха разминаване с ангажимента, който са поели – или бизнес плана, или работни места. Тоест, построяват къщата, но не функционират, не работят, или не работят в рамките на бизнес плана, който са се ангажирали да изпълняват. Примерно, ако се е ангажирал да има 5 човека работници, той има един, другите ги няма. Или, ако се е ангажирал да има 30% заетост средно целогодишно, той има 1 или 2% такава заетост, или пък въобще няма никаква заетост. Към момента на 2022г. голяма част от така наречените къщи за гости край Сърница дори все още са били в давностен срок, за което са издадени и съответни актове за възстановяване на средствата. Така, всички, при които има установени нередности, трябваше да възстановят средствата. Което доведе и до масовата им разпродажба.
И така, Сърница, някога символ на планински рай и спокойствие край водите на Доспат, днес се бори за оцеляване.
Интересът към него спада, а спомените за някогашния блясък стават все по-бледи. Това е тъжна поука за това как краткосрочната алчност и липсата на професионализъм могат да унищожат дори най-ценното природно богатство и да пропилеят възможностите за устойчиво развитие.
Залезът над град Сърница е все по-ярък, а мълчаливите вълни на Доспат сякаш шепнат за изгубени мечти и пропиляна красота, оставяйки след себе си въпроса дали ще се намери мъдрост и воля за събуждане, преди окончателно да е станало твърде късно?!
Be the first to leave a review.
