Кой и защо има интерес от разрухата на Предела?!
-
- декември 23, 2024
Много българи на средна възраст пазят топли спомени от различни знакови места по времето на соца. Едно от тях е местността Предел между планините Рила и Пирин. Годините на прехода обаче съсипаха и тези хубави спомени.
Някога там през лятото гъмжеше от народ от всички краища на страната, базите едва побираха желаещите да отдъхват сред прохладата и красотата на двете планини.
Днес и това е само спомен, при това обрасъл в паяжините на безвремието. Половината от заведенията не работят. Сградите са изоставени, мръсни, пълни с боклуци и се рушат с всяка изминала година.
Защо някои почивни бази и ресторанти край местността Предела , все още се подържат а други (като крайпътните заведения) бяха оставени на произвола?
Едно време, по соца, в България всяко голямо държавно предприятие си имаше своя почивна база. За летуване там се правеха дълги списъци и се чакаше доста. Тези дребни неудобства обаче си заслужаваха заради ниските цени на почивката.
После държавните предприятия започнаха да изчезват едно след друго – някои бяха приватизирани и след това изчезнаха, други смениха няколко пъти собствениците си и останаха да работят под друго име, но със същия предмет на дейност.
Базите за отдих влизаха в сделките за компаниите като придатък. Едва в последните десетилетия и за тях се откри фронт и намериха ново амплоа. По метода на най-малкото съпротивление, в повечето случаи бившите станции станаха хотели, защото бяха разположени на добри локации. По-малка част от тях останаха под ключ като паметници на соца.
И сега държавните компании, министерствата, Министерски съвет и др. си имат свои почивни станции. По правило обаче те се ползват от нископлатените служители във ведомствата, защото не блестят с комфорт и удобства.
За пример: „Български пощи“ имат хотел в Св. св. Константин и Елена, Ахтопол и Сандански, където нощувката за служители за миналата година е била 10 лева. За останалите цената също е смешна и далеч от пазарните реалности – 20 лева. Бунгалата в Ахтопол вървят още по-евтино – 8 лева е леглото за служителите и 15 лева за външни. Децата и в двата случая ползват намаление. Министерството на финансите пък стопанисва неголяма база в местността Гюлечица, на 7 км от самоковското село Говедарци, която се ползва и като квалификационен център, и за почивка на служители и външни лица. Според публични документи, цената на легло за миналото лято е била 17 лева. Неработещите в Министерството на финансите броят по 20 лева. С други думи, в соцбазите са се задържали соццените. Проблемът е, че някой друг, разбирайте данъкоплатците, доплаща останалото до пазарни цени.
Според доклад на Световната банка през 2018 година у нас 115 държавни бази са генерирали оперативна загуба от 22 милиона за една година. „Управлението на обекти за настаняване на туристи не е типична функция на правителството“, пише в доклада и се препоръчва оттегляне на държавата от тази дейност.
Но властта не иска. По правило, колкото по-голямо е едно дружество, толкова повече бази за отдих притежава. НЕК ЕАД например има почивни станции на седем места: на Пампорово, Боровец, Мала църква, Приморско, Росенец и Св. св. Константин и Елена…. и на Предела.
Някой запитвал ли се е например, защо му е на НЕК ЕАД да държи толкова почивни бази и то от времето на соца?
Общото между онези години и сега е, че „богопомазаните“ и в момента плащат за курорт жълти стотинки. Да, условията не са като на луксозен хотел, но все пак са на прилично ниво. Всъщност в миналото почти всички предприятия имаха такива, но с приватизацията част от фирмите умряха, а базите им минаха в частни ръце и се превърнаха в луксозни частни хотели.
Тези на държавните мастодонти обаче си останаха и с пари на данъкоплатците се реновираха и модернизираха, а цените на почивните бази си останаха символични. Най- добрите перални? Имотите!
Be the first to leave a review.
