Южнокорейският парламент гласува импийчмънт на президента Юн Сук-йол

Мярката бе подкрепена при тайния вот от 204 депутати при необходимо квалифицирано мнозинство от 200 гласа в 300-местния еднокамарен парламент. Това означава, че поне 12 народни представители от консервативната партия на държавния глава „Силата на народа“ са гласували за неговото отстраняване.

Всички 300 депутати от Националното събрание участваха в гласуването, като 85 депутати гласуваха с „против“, трима – с „въздържал се“, а осем бюлетини бяха обявени за невалидни.

Десетки хиляди демонстранти са се събрали пред сградата на Националното събрание. Те избухнаха в радост при обявяването на резултатите от гласуването, съобщиха журналисти от АФП, които са на място, цитира БТА.

Сега Конституционният съд на Южна Корея разполага със срок от 180 дни, за да потвърди отстраняването на 63-годишния Юн Сук-йол от президентския пост.

Изпълняващ длъжността държавен глава междувременно ще бъде премиерът Хан Док-су. 75-годишният Хан, който е независим, напусна партията на Юн след нейното поражение на парламентарните избори през април тази година.

Южнокорейският президент консерватор, чиято популярност е ниска, въведе военно положение на 3 декември, за да се сдобие с повече власт, но само няколко часа по-късно еднокамарният парламент, в който либералната Демократическа партия има мнозинство, го принуди да отмени мярката.

В събота миналата седмица Националното събрание вече направи опит да отстрани държавния глава. Той обаче се провали, тъй като консервативната партия на Юн „Силата на народа“ бойкотира гласуването и така не се събра кворум.

Запазване на демокрацията

Според основната опозиционна Демократическа партия импийчмънтът е „единственият начин“ за „защита на конституцията, върховенството на закона, демокрацията и бъдещето на Южна Корея“.

“Не можем повече да търпим лудостта на Юн“, каза говорителката Хуанг Юнг А. На митинга пред парламента в подкрепа на импийчмънта доброволци раздадоха безплатно нагреватели за ръце в събота сутринта срещу минусовите температури, както и кафе и храна. Поп певицата Юри от групата Girl’s Generation, чиято песен „Into the New World“ се превърна в химн на протеста, каза, че е платила предварително храна за феновете, присъстващи на демонстрацията.

“Бъдете в безопасност и се грижете за здравето си!“ каза тя в платформа за чат на фенове. Една от протестиращите каза, че е наела автобус, така че родителите на митинга да имат къде да сменят памперси и да нахранят бебетата си. Друг каза, че първоначално са планирали да прекарат съботния си туризъм. „Но вместо това дойдох тук, за да подкрепя моите съграждани“, каза 58-годишният Ким Деук Юн пред AФП, цитирана от БГНЕС.

Вътрешнополитическа криза

Република Корея е президентска република по своята форма на управление. Юн Сук Йол който принадлежи към консервативната „Партия на гражданската власт“, беше избран за президент на 9 март 2022 г. и встъпи в длъжност на 10 май.

Той дойде на власт, когато Националното събрание (еднокамарен парламент) беше контролирано от Демократическата партия Тобуро, която след изборите през 2020 г. имаше 180 парламентарни места от 300. След парламентарните избори през април 2024 г., по време на които Тобуро получи 171 места, а  “Гражданската власт“ 108 мандата, противопоставянето между държавния глава и парламента се изостри.

През последните месеци президентът и управляващата “Гражданска власт“ се сблъскаха с опозицията, която наложи отстраняването на някои членове на кабинета и забави приемането на законопроект за бюджета. Така опозиционните депутати прокараха проектобюджет през парламентарна комисия, намалявайки предложения от президента бюджетен план от 677 трилиона вона с 4,1 трилиона вона (2,8 милиарда долара). По-специално бяха намалени разходите за работата на правителството и кабинета на президента, прокуратурата, полицията и държавната одитна агенция. Освен това опозицията разкритикува отпускането на заем на Украйна (приблизително 3 трилиона вона, или 2,1 милиарда долара).

На 3 декември 2024 г. Юн Сеок Йол обяви въвеждането на военно положение в страната – забранена бе всяка политическа дейност, включително работата на парламента и партиите, както и протести, стачки и стачки (последният път военното положение бе въведено през далечната 1979 г.). Той мотивира решението с това, че опозицията парализира работата на изпълнителната власт. „Нашето Народно събрание се превърна в убежище за престъпници, леговище на законодателна диктатура, която се стреми да парализира съдебната и административната система и да събори нашия либерален демократичен ред“, каза президентът.

Лидерът на Демократическата партия Тобуро нарече обявяването на военно положение „незаконно, противоконституционно и антинародно“ (според закона за военното положение президентът, когато го обявява, е длъжен незабавно да свика сесия на Народното събрание ). В същия ден членовете на парламента (тези, които успяха да влязат в отцепената сграда на парламента) единодушно приеха резолюция, призоваваща за отмяна на военното положение – 190 депутати, включително представители на президентската партия, гласуваха „за“. В съответствие с член 77, параграф 4 от конституцията президентът е длъжен да се подчинява на решението на парламента. Военното положение в крайна сметка беше отменено по-малко от шест часа след обявяването му.

Според проучване на общественото мнение, проведено от социологическата компания Gallup Korea на 3-5 декември, рейтингът на президента е спаднал до рекордните 13% след налагането и премахването на военното положение. На 29 ноември рейтингът му беше 19 процента.

dnes.bg