Каньон, пещери и легенди… Какви тайни крие Конявската планина
-
- декември 14, 2024
„Опознай Родината, за да я обикнеш!“ – Алеко Константинов
В България все още има съвсем непознати приказни кътчета, за които за съжаление са чували и виждали само малкото хора, останали да живеят около тях или техните роднини и наследници. И понеже ние от Топ Преса силно вярваме в написаните от Алеко Константинов думи- „Опознай Родината, за да я обикнеш!“, днес ще ви разкажем за тайните които крие Конявската планина.
Каньонът „Шегава“
Село Раждавица, разположено на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. Името на каньона е Шегава с красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове през пролетта трябва да подскачат малки водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти.
Легенда разказва, че тук в бурната 1330г, на Спасов ден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото – да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица. Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника.
След него се намира скалата с име „Тутунярнико“, а под нея все още се откриват парчета керамика от стари времена.
Скалните образувания на върха на склона са наречени Шишмановите войници, а първият водопад в каньона е известен като „Падалото“. Някога тук растели не храсталаци, а черешови градини, каквато е традицията в Кюстендилско.
Скалните феномени в каньона Шегава са както човешки, така и животински. Открояват се хора, птици, наречени Човеко, Гуглата, Монаха, Прегърбения старец, Ракитов камък и още десетки други.
Тук се намира и пещерата „Гълъбарника“. За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – галерия с дължина 15-18см, „Белеващица“, „Зимника“ и много други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.
В горния праг на скалния венец е разположено тракийското светилище Марков прозорец – едно уникално природно творение, което с помощта на златните ръце на тракийските майстори-каменоделци е придобило спираща дъха форма.
Нагоре билото на връх Риш е осеяно с множество карстови форми – понори, въртопи, овали с пропастни пещери. С лек наклон на югоизток към землището на село Байкалско се открива приказна панорама към единственото езеро в Конявската планина – Чокльовото блато.
На 5-6 метра над друго близко село – Гърбино, се намира пещерата на Иван Рилски. Разположена е върху скален венец, високо над селото в местността Светата вода. Това е първата пещера, която обитава Иван Рилски, след като напуска родното си село Скрино. После светецът отива в Рила.
Пътят за пещерата трудно се намира и задължително трябва да се пита някой местен. Но местните жители тук са много малко. Днес в пещерата има място за палене на свещи, каменен кръст, където се правят курбани и надпис ,,Отче Йоане, помози и спаси“, датиран към XII век.
До пещерата води стар римски път, който е толкова обрасъл, че по-трудно се намира от самата пещера. Гърбино е едно от любимите места за рисуване на Владимир Димитров – Майстора. Художникът често се разхожда и до съседното Раждавица, натоварен с боите и платната.
Западно от село Гърбино има хълм, на който с е издигат останките на средновековната българска крепост ,,Трите кули“. Едната е разрушена изцяло. Дебела тухлено-каменна зидария е малкото, което е останало от крепостта, но достатъчно да обрисува историческото и военно предназначение на тази първа крепост в дефилето, част от отбранителната система, включваща още няколко подобни твърдения.
Градена е през бурните години на XIV век – последния свободен век за България, преди падането й под турска власт. Тя първа е посрещала поробителя и героично е защитавала подстъпите към Кракра и Средец.
Друга легенда разказва, че някога в близост е имало село на име Златина, същото село от което според легендата българският цар Михаил III Шишман се обърнал за помощ към населението в битката му със сръбския крал Стефан Дечански. Легендата разказва, че в околностите на село Златина земята криела много златни залежи. Затова през 60-те години на миналия век се говори усилено за разкриването на златна мина в района на местността Златина. По-късно проектът е забравен.
Конявската планина засега е встрани от основните туристически планини и маршрути, но определено планината има какво да предложи… Уникално биоразнообразие, живописни гледки, пещери и много, много емоции.
Be the first to leave a review.
