Казусът с ВЕЦ-овете по реките все повече се превръща в опасност! Какво се случва с ВЕЦ-а в Црънча?

Темата с полузаконността на преобладаващата част от  водноелектрически централи у нас припламва периодично, но по неясни (поне за обществото ) причини „угасва“ много бързо.

Проблемът всъщност е, че  повечето ВЕЦ-ове са изградени  върху  държавна собственост (разположени  в коритата на реките, но тези корита по всички правила и закони у нас са публична държавна собственост)  без отстъпено право на строеж и доказателствата за това се търкалят с години из чекмеджетата, както на изпълнителната власт, така и на правозащитните институции.

Преведено на обикновен български език, почти няма случайни хора собственици на ВЕЦ-ове, там всички са политически обвързани фигури по някакъв начин, близки до партиите и на практика наблюдаваме процес, при който нашите институциите не просто се обезличават, но биват използвани само да узаконяват злоупотребата с обществени ресурси.

Статистиката показва, че в момента в България работят около 247 водноелектрически централи, без да се броят централите под големите язовири, повечето от които са построени преди повече от 40 години. Други близо 250 инвестиционни плана за ВЕЦ са в различен етап на изпълнение и вече са получили ВиК разрешителни за ползване на повърхностен воден обект от Басейновите дирекции, няма да питаме как. Някои от тях са в процес на изграждане, но повечето са в етап на търсене на средства. Точният брой на всички бъдещи ВЕЦ не може да се посочи, но към настоящия момент има подходящи места за изграждане на допълнителни поне 400 локации по реките . Дори данните в регистрите на държавните агенции са различни и непълни. В България има поне 140 действащи руслови ВЕЦ, но едва три от тях бяха с изрядни документи, сочеше разследване проведено през 2017г.  Следите аритметиката, нали?

Само преди дни, Топ Преса ви разказа в статия озаглавена „СКАНДАЛНО РАЗКРИТИЕ!Доганови дерибеи и техни близки от Родопите печелят от скъп зелен ток! Как от планински реки стават ВЕЦ-ове, а от ВЕЦ- гьол“, или иначе казано един пълен абсурд, който се наблюдава на територията на Родопите с така наречените мини ВЕЦ- ове.

Днес, ще ви разкажем за ВЕЦ-а в село Црънча… Ще ви разкажем, но ако можем обаче, защото за него по някаква случайност няма почни никаква информация.

Освен, о чудо…Няколко подадени сигнала, след което пълна тишина. Глас в пустиня.

В уеб сайт, който е разработен като съвместна инициатива между Сдружение „Риболовен клуб Балканка“ и WWF-  България, става ясно че след осъществена проверка от сдружението е констатирано следното:

„Посещението е при пълноводие. ВЕЦ-ът работи и вода в реката не течеше.

Като се имат предвид камерите, непосредствено при  пристигането на водохващането

изведнъж през рибния проход протекоха не повече от 70л/сек, при задължителни 201л/сек.

Реката изведнъж започна да носи огромно количество листа, които събра от сухото корито.

Рибният проход не става за нищо и миграцията е напълно блокирана“, мислим че всички разбираме, какво означава това!

Напомняме, че още преди години излязоха интересни имена  около ВЕЦ „Црънча“, създадена от покойния Симеон Василев, активист на ГЕРБ. Негов съдружник там  бе Росен Маринов, който през 2009 г. бе обвинен в предлагане на подкуп от 100 000 лв. на шефа на Агенцията по рибарство. Във ВЕЦ-а тогава работеха синовете на кметовете на Црънча и на Бръщен .

Кой е отговорен днес за този ВЕЦ? Какво е състоянието му? Изобщо има ли вода в него и какво е влиянието му върху реката, са все въпроси на който ще очакваме отговор. А след  дни, очаквайте и още материали по темата с „мини“ ВЕЦ-овете  в Родопите.

И ако някой се чуди, защо сме започнали поредица от теми свързани именно с тези „мини“ печатници на пари, ще отговорим така:

България преминава през един от най-сухите си периоди в последните години. През това лято беше обявено, че в определени региони и областни центрове се въвежда режим на водата, и такъв действително имаше в над 300 населени места.

Като изключим всички други причини, най-същественият източник на проблема е липсата на валежи. През юни, юли и август не е имало нужните валежи по норма, а дефицитите по принцип са по-големи заради сухите пролет и зима.

През летните месеци валежите бяха  52% от нормалните. Валежи нямаше и през септември и октомври.

В кризисната ситуация дебатът все повече се измества към начина на използването на язовирите – ако няма достатъчно вода защо работят ВЕЦ-овете и какви въобще са количествата в басейните към днешна дата, за да се стига дотам, че определени населени места да нямат постоянен достъп до вода…

Защото зимата ще мине, пак ще дойде горещото лято, ами тогава?

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search