ПОСТОЯННАТА ВОНЯ НА СХЕМИ В КЮСТЕНДИЛ ПРОДЪЛЖАВА!Кмете Атанасов, защо още мълчите по някои въпроси свързани с проекта „Захир“?СКАНДАЛНИ ДОКУМЕНТИ
-
- декември 2, 2024
Г-н Атанасов, знаете ли , че стартирането на проект свързан със завод за производство на “зелен” водород, е много съмнителна и недоказана технология, която черпи много ресурси от подземните залежи на чиста вода и като резултат замърсява водата. Вие сигурно знаете, а обикновените граждани дали знаят?
Леко са ни лицемерни, г-н кмете Атанасов отговорите ви до „Сдружение Граждански съвет“ Кюстендил, които са ви отправили още през лятото а именно: „Уважаеми г-н Кмет на Община Кюстендил, уважаеми общински съветници, Обръщам се към Вас от свое име и от името на всички граждани на Община Кюстендил, които са лишени от информация относно огромен проект, който се планира за реализация на територията на общината при пълно информационно затъмнение.
Обръщението ми към Вас се отнася до планираната за гласуване в дневния ред т.19, а именно- Решение за включване на Община Кюстендил като партньор в изпълнението на проект „Загора, устойчив водороден регион – Захир“.
Подобен огромен за мащабите на Община Кюстендил проект не бива да бъде стартиран, без обществеността да бъде информирана детайлно КЪДЕ, КАК, ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ И С КАКВА ЦЕЛ ще бъде реализиран планираният завод за водород.
Освен базовите данни, ние от Сдружение Граждански съвет Кюстендил,както сигурен съм и всеки един жител, настояваме да бъдат изяснени публично и следните въпроси:
1. Къде точно и на каква площ ще се простира заводът за водород?
2. Какъв воден ресурс ще бъде потребяван. Вече е известен фактът, че за производството на водород се ползва дестилирана вода, която разбира се най-евтино се добива от чиста питейна вода.
В това отношение, настояваме да изясните как планирате да решите настоящите проблеми на общината с влошеното качество и на места дори липса на питейната вода? И това е дори ПРЕДИ, подчертавам ПРЕДИ да стартира проект, който сам по себе си ще черпи огромни водни ресурси от питейна вода, с риск да остави населението без такава.
3. Какво ще се случва с отпадъчните води?
4. Откъде и как ще черпи електроенергия? Предвижда ли се изграждането на ветрогенераторни паркове и нови фотоволтаични полета /колко и къде/ с цел да се удовлетвори потребността на въпросния завод от електричество?
Как ще се гарантира постоянен приток на електричество, с оглед нестабилността на този тип източници.
5. Къде ще бъде употребяван водородът?
6. С оглед на експерименталния все още характер на проекта, бихте ли дали примери за реализирани подобни успешно работещи проекти?“.
Лицемерни понеже в отговора даден от вас, (който ще приложим и ние), изобщо не стават ясни отговорите на някои въпроси, например:
Какво ще се случва с отпадъчните води?
С оглед на експерименталния все още характер на проекта, бихте ли дали примери за реализирани подобни успешно работещи проекти?
Ние също бихме добавили един, който според нас от Топ Преса е от съществено значение за жителите на Кюстендил:
В отговора си до Сдружение Граждански съвет“ Кюстендил, вие уверявате, че няма да се използва питейна вода за нуждите на двата електролизьора, а ще бъде изграден сондаж.
От къде сте сигурен г-н Атанасов, че дори и със сондаж, вода ще има, след като за жителите в Кюстендил почти цяло лято нямаше?
Защото г-н кмете, нека само ви напомним, че лятото режим на водоподаването бе въведен в 12 населени места в област Кюстендил, като единствено град Бобов дол и село Мламолово, община Бобов дол, които получаваха вода от язовир Дяково, се захранваха нормално с вода.
Та как мислите да се справите с недостига на вода във вашата община?
Защото нека поясним, какво е сондажът за вода?
Сондажите представляват вертикални или хоризонтални отвори в земята, предназначени за проучване, наблюдение, добив на вода или полезни изкопаеми. Те могат да бъдат обсадени или необсадени в зависимост от целите, за които се използват. Водоснабдителните сондажи се обсаждат с метални или пластмасови тръби, изпълнява се задтръбна циментация и филцова засипка срещу филтърните интервали.
Или иначе казано, пробиване на дупка дълбоко в земята за достъп до водата отдолу. След това се инсталира стоманен корпус и сондажна помпена система, която позволява да се извлича естествена вода директно от земята за да е по-зелена „Зелената сделка“, нали?
“Зелената сделка”.
Заради политиките на Европейския съюз (EС) в областта на климата и енергетиката, предимно т.нар. „зелена сделка“, сме принудени да закрием въглищните си мощности. Макар по документи да сме една от страните, които предвиждат най-дълъг живот за въглищната си енергетика, като само Полша е договорила по-добри условия, според Националния план за възстановяване и устойчивост въглищните централи трябва да спрат да работят най-късно до 2038 г.
Плановете предвиждат до 2026 г. да се въведат нови 3500 МВ възобновяеми енергийни източници, като до 2030 г. ВЕИ мощностите трябва да станат 7500 МВ, сред тях да има и вятърни централи в морските води, а батериите за ток да се увеличат до 1600 МВ. Разбирайте, да се обградим с перки и фотоволтаици. А всъщност уж екологичните алтернативи на въглищата, са свързани с отпадъци, които ще се натрупат след амортизацията на перките на ветрогенератори например, като според прогнози, броят им може да достигне 9000 годишно през следващите няколко години. Освен това, размерът на електронните отпадъци, поне към момента, е най-бързо растящият поток от твърди отпадъци в света и само крайно незначителна част от тях се рециклират. Зелена сделка, а?
„Водородни долини“ и Кюстендил
Кюстендил, заедно с още няколко градове в страната, има възможност да се включи в първата в България и една от осемте в Европа т. нар. „Водородни долини“. Това беше обявено при презентирането на проекта „Захир“, по който координатор е Тракийският университет – Стара Загора.
Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители. По този начин във водородните долини се споделя обща инфраструктура, чрез която се произвежда и доставя водород за ползване от различни бизнеси и организации, които работят в разнообразни сектори на икономиката като електромобилността, енергетиката или промишлеността.
По самия проект ще се инвестират 32 млн. лв. за изграждането на първата водородна долина в България.
Ей така, да си знаете! Защо водородът не е добра алтернатива на изкопаемите горива?
Потенциалът на водорода като чисто гориво може да бъде ограничен от химическа реакция в ниските слоеве на атмосферата, според изследване от Принстънския университет и Националната асоциация по океанология и атмосфера на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Association).
Това е така, защото водородният газ лесно реагира в атмосферата със същата молекула ОH, отговорна основно за разграждането и на мощния парников газ – метана, т.е. остава по-малко количество ОH, която да разгражда метана. Ако водородните емисии надхвърлят определен праг, тази споделена реакция вероятно ще доведе до натрупване на метан в атмосферата – с десетилетия последици за климата.
Въпреки, че първоначално водородът е бил обявен за “горивото на бъдещето“, според учените на практика водородните технологии създават много екологични и технологични проблеми, които трябва да бъдат разгледани.
Д-р Матео Бертани от Института за околна среда High Meadows е първият автор на изследователска статия, публикувана в Nature Communications, в която изследователите моделират ефекта на водородните емисии върху атмосферния метан. Те откриха, че над определен праг, ако заменим използването на изкопаеми горива с производство на енергия от водород, това може да причини вреди на околната среда чрез увеличаване на количеството метан. Рискът от вреди се усложнява при методите за производство на водород, използващи метан (изкопаем газ) като суровина, подчертавайки критичната необходимост от управление и минимизиране на емисиите от производството на водород.
Според Бертани ефектите от рязък скок на водорода, който може да възникне, когато правителствените стимули за производство на водород се разширят, могат да имат последици за климата на планетата в продължение на десетилетия.
Проблемът се свежда до една малка, трудна за измерване молекула, известна като хидроксилен радикал (ОН). Често наричан „чистачът на тропосферата“, OH играе критична роля в елиминирането на парникови газове като метан и озон от атмосферата.
Хидроксилният радикал също реагира с водородния газ в атмосферата. И тъй като всеки ден се генерира ограничено количество OH, всеки скок в емисиите на водород означава, че повече OH ще се използва за разграждане на водород, оставяйки по-малко OH наличен за разграждане на метан. В резултат на това метанът ще остане по-дълго в атмосферата, разширявайки въздействието си върху затоплянето.
В проучването изследователите са идентифицирали повратната точка, при която емисиите на водород ще доведат до увеличаване на атмосферния метан и по този начин ще подкопаят някои от краткосрочните ползи от водорода като чисто гориво. Чрез идентифициране на този праг, изследователите са изработили цели за управление на водородните емисии.
За водорода, наричан зелен водород, който се произвежда чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на електричество от възобновяеми източници, Бертани твърди в доклада си, че критичният праг за водородни емисии е около 9%.
Това означава, че ако повече от 9% от произведения „зелен водород“ изтече в атмосферата – независимо дали това е в точката на производство, по време на транспортиране или където и да е другаде по веригата – атмосферният метан ще се увеличи през следващите няколко десетилетия, анулирайки някои от ползите за климата от преминаването отвъд изкопаеми горива.
Be the first to leave a review.
