Репресии и забрани в България и Югославия заради песента за Гунди и Котков

Сериозният бум на филма „Гунди – Легенда за любовта“ възкреси много спомени за живота на легендарния футболист Георги Аспарухов. Смъртта на бившия нападател на Левски и националния отбор също е интересна тема, която не спира да вълнува обществеността вече 53 години.

Едва ли има футболен фен в България, който да не знае, че съществува специално написана песен за трагичния инцидент в прохода „Витиня“ на 30 юни 1971г., при който загиват Аспарухов и съотборникът му при „сините“ и представителния държавен тим Никола Котков. Тя обаче не е на български певец. Автор е македонецът Наско Джорлев, а певец е Иван Узунов. Невероятното е, че плочата с „Балада за Гунди и Котков“, издадена в Югославия, е забранена едновременно в две държави и то поради съвсем различни причини.

Наско Джорлев е роден в Струмица през 1932 г. и умира на 27 октомври 2006 г. Внук е на революционера Христо Джорлев от национално-освободителната организация на българите в Османската империя ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация). Христо, заедно с други съратници и по заповед на Дамян Груев, през месец май 1898 г. в Гевгели пред очите на каймаканина убива влаха Христо Цицов, виден водач на гъркоманската партия в града и доносник на властите. След атентата по организационен канал е изпратен в България. Не след дълго заминава с четата на Кръстю Българията за Тиквешко. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в сборната чета на Кръстьо Асенов. Загива в сражение с турски аскер в Тиквешко.

Наско Джорлев учи фолклорна музика в Белград, а след това се връща в родния си град, където е дава уроци по акордеон и тромпет. Впоследствие сформира семеен музикален ансамбъл и започва кариерата си на певец. Бързо става много популярен и често е определян за великан на македонската музика.

Плочата с песента за Гунди и Котков му носи сериозни проблеми.

Тя е забранена в бивша Югославия заради възвеличаването на двама българи.

„Баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Всички негови произведения са за конкретни хора, за дадена история или трагедия. Сред най-успешните му проекти бе и написаната от него балада за великите футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. Не е тайна, че „Балада за Гунди и Котков” е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подминаваше с лека ръка. Не се позволяваше и се преследваше“, разказа преди няколко години Зоран Джорлев – синът на музиканта, който почина през 2021 година.

„Той правеше много концерти в България през 50-те, 60-те години на миналия век. Разказвал ми е за тях. Споделял е, че е имал страшно много приятели в България. Имаме и много роднини, които са избягали от Кукушко, за да дойдат в България. Много наши роднини са в София, родственици имаме и в Пиринския край. Той търсеше да има интересна история, за да я превъплъти в песен. Написва текста, а след това създава музиката. Баладата бе спряна да се разпространява, плочата също така.

Пречеха властите.

Бил съм на 18-19 години, когато заедно отидохме в звукозаписната компания „Дискос” в град Александровац. Там беше директорът ѝ. Призна ни, че идвали хора от България с куфари. В тях крили плочи и ги носели през границата, за да разпространяват нелегално баладата. Баща ми е обявен едва ли не за вътрешен враг заради тази песен, посветена на трагичната смърт на двама велики футболисти на България. Имало е масирана атака срещу него. Не признавали постиженията му, имало удари и срещу други негови песни, които били харесвани от народа, но не и от тези, които са на власт. Никога обаче не се отказал от творчеството си, не се отрекъл от нито една своя творба. Това е съдба, не можеш да спреш нито една песен, не може да я откраднеш, музиката няма граници. Каквото и да са правили, колкото и да са се мъчили, песента остана жива. Нито нашите, нито вашите власти успяха да я спрат. И ми е много драго за това“, допълва наследникът на Наско Джорлев, който приживе получи награда от футболния гранд Левски заради песента на баща му.

„Казваше ми, че са го мъмрили заради баладата. Наско беше българофил и тогава този факт не се харесваше от властите в Югославия. Когато през 1981 г. свирихме с него из Херцеговина (за най-голямо съжаление не можахме да продължим заедно именно поради натиск от определени служби за премахването на „бугарина“ от оркестъра), той ми разправяше за всички онези гонения, на които е бил подложен, за цялата масирана атака срещу неговото самоопределяне. Особено тежко е бил преследван за написването на „Балада за Гунди и Котков“ и едва ли не го считали за вътрешен враг. Дълго след това“ Радио и телевизия Белград“ бойкотира неговите произведения, въпреки че плочата става „златна“ благодарение на хилядите екземпляри, продавани из нашата страна „на черно“. Неслучайно Наско дори не е допуснат с тази песен и до по-известната държавна компания „Юготон“. Тогавашната македонска управляваща интелигенция определя този вид музика за кич и санкционира разпространяването ѝ с допълнителни данъци“, потвърждава българският музикант Грациан Колев пред наш ежедневник.

Плочата с „Балада за Гунди и Котков“ е

забранена и в България.

Комунистическата власт никога не е толерирала превръщането на герои на хора, които не са свързани с БКП. Това е причината и за действията на силовите органи покрай погребението на Георги Аспарухов и Никола Котков, когато дори се стига до премахване на некролозите на двамата из София. Въпреки това причината за забраната на плочата у нас е съвсем различна. В основата е песента на обратната страна на плочата, озаглавена „Седум сирака“ (в превод „Седем сираци“). Според тогавашната власт у нас тя е посветена на Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев, обвинени в опит за преврат срещу Тодор Живков през 1965 г. През пролетта на същата година повечето заговорници са арестувани, а на 8 април, точно преди да бъде задържат, Горуня се самоубива. Някои от задържаните са осъдени между 8 и 15 години затвор, а други 192-ма получават частични или административни наказания.

Факт е, че цензурата и властите в две държави не успяват да спрат разпространението на плочата на Наско Джорлев. Счита се, митничарите, които я конфискуват на границата, сами участват в нейното по-масово разпространение. Те взимат заловените единици за себе си, а след това правят пиратски копия на магнетофонни ленти, които бързо се размножават из цялата държава.

Въпреки масовите проверки до вътрешността на България достигат множество оригинални плочи на Наско Джорлев с „Балада за Гунди и Котков“. Цената първоначално е 20 лева. Доста сериозна  в онези години. После пада до 10 лева и 5 лева. Почти всяко семейство притежава екземпляр от плочата или презапис на друг носител на музикална информация. През 1998 г. песента, в изпълнение на Георги Милчев-Годжи, е включена в албума „Франция, здравей“ на „Ку-ку бенд“, в който фигурират  само песни на футболна тематика и е посветен на участието на България на Световното първенство във Франция.