Срещата на върха COP 29 завърши със сделка и много гняв
-
- ноември 24, 2024
Снимка: Reuters
Това не е нищо повече от оптична илюзия
Рано в неделя страните се споразумяха за сделка, която изисква от богатите, развити нации да платят най-малко 300 милиарда долара, за да помогнат на по-бедните страни да изместят икономиките си от замърсяващи горива, слагайки край на двуседмични спорни преговори, които заплашваха на много места да се разпаднат.
Цифрата е по-малка от това, за което развиващите се страни призоваваха, и не е в съответствие с трилионите, от които ще се нуждаят през следващото десетилетие. Но това вероятно беше най-доброто, което можеха да получат във време на геополитическа турбуленция и втвърдяване на разделенията между по-богатите и по-бедните нации, с задаващата се втора ера на Доналд Тръмп във Вашингтон.
Развиващите се страни отговориха със смесица от приемане и гняв, пише Politico.
“Това беше организирано и ние сме изключително, изключително разочаровани“, каза Чандни Райна, преговарящият на Индия, пред пленарната зала, след като чукът падна. Наричайки сумата “мизерна“ и сделката „нищо повече от оптична илюзия“, тя каза, че нейната страна – най-населената на Земята – “се противопоставя на приемането на този документ“.
Тина Стеге, пратеникът по въпросите на климата на Маршаловите острови, осъди преговорите за климата като проява на “политически опортюнизъм“, след което добави: “Тръгваме с малка част от финансирането, от което уязвимите от климата страни се нуждаят спешно. Не е достатъчно, но е начало.“
В крайна сметка се стигна до сделка между стари и нови сили, непоколебима саудитска нефтодържава и демократично правителство на САЩ, което заложи наследството си върху лидерството в областта на климата, но знае, че неговите приоритети ще вземат поне четиригодишна пауза, докато Тръмп заема Белия дом.
Разговорите също така доведоха до сделка, която урежда правилата за глобалните пазари на въглеродни емисии, ориентирано към печалба средство за набиране на пари за климата, след десетилетие на преговори. Това може да помогне на страните да постигнат глобалните си климатични цели и да осигурят пари на развиващите се нации, ако успеят да преодолеят проблемите с некачествените кредити, които измъчват съществуващите доброволни пазари.
Но по-голямата награда беше новата цел за финансиране и всичко, което дойде с нея. 300 милиарда долара или повече ще дойдат от публични финанси и свързани парични трансфери, включително пари, доставени чрез многостранни банки за развитие от много страни – дори развиващи се като Китай.
Това на практика привлече Китай и други развиващи се нации, които вече допринасят за Световната банка и други международни финансови институции, да помогнат на богатите страни да изпълнят новите си задължения.
ЕС и САЩ настояваха Китай и други силно замърсяващи нововъзникващи икономики да се присъединят към тях като участници в новата финансова цел и тази разпоредба позволява на ЕС, Обединеното кралство и САЩ да претендират за частична победа.
Сделката също така отвори възможността за развиващите се нации като Китай да допринесат дори повече или не, на доброволна основа, без статутът им на развиващи се страни да бъде прекласифициран – което също може да позволи на двете страни да претендират за победа.
“Не сме готови да изтрием дефинициите“, каза бразилски преговарящ, на когото беше предоставена анонимност, за да обсъди вътрешните обсъждания.
Финалният текстов пакет е препратка към споразумение на миналогодишната среща на върха за климата, в което страните обещаха да се откажат от използването на изкопаеми горива, но този път го направиха, без да се позовават директно на енергийните източници, които причиняват изменението на климата. Нито пък изложи действия за ускоряване на тази цел, за която европейските и американските преговарящи бяха настоявали. Този натиск беше отхвърлен от делегацията на Саудитска Арабия, заедно с група нововъзникващи икономики, която включваше Китай и Индия.
Формират се бойни редици
Битката за пари раздели богатите и по-бедните страни. По-богатите страни като САЩ, Канада, Обединеното кралство и Германия развиха икономиките си чрез замърсяване на нефт, газ и въглища и имат парите да се насочат към по-екологични източници. В развиващите се страни, обратно, десетки милиони хора все още нямат електричество и държавните бюджети са ограничени, често от изплащане на дългове.
Но разделението е още по-сложно от това. Малките острови и десетки дълбоко бедни страни са допринесли за малка част от емисиите, затоплящи планетата, и въпреки това са силно уязвими на горещи вълни, наводнения и други бедствия, които затоплянето причинява. След това има богати на петрол държави от Персийския залив и нововъзникващи икономики като Бразилия и Индия, чиито емисии на парникови газове бързо се ускоряват. А Китай е най-големият въглероден замърсител в света, електроцентрала на зелена енергия и втората по големина икономика.
Финансовата битка се задава отдавна. И страните прекараха последните три години в подготовка за разрешаването му на тези преговори, известни като COP29. Новата цел заменя 15-годишно обещание, в което по-богатите страни обещаха да предоставят 100 милиарда долара годишно от 2020 г. до 2025 г. Те не изпълниха това обещание до 2022 г.
Експертът по климатична политика на “Грийнпийс“ Трейси Карти отбеляза, че финансовата цел не дава никакви гаранции, че сметката няма да бъде покрита от заеми или частно финансиране, а не от „безвъзмездно публично финансиране, от което развиващите се страни отчаяно се нуждаят“. Тя и други представители на „Грийнпийс“ призоваха индустрията за добив на изкопаеми горива да плати.
Фред Неджу, панафрикански политически стратег на “Грийнпийс“ – Африка, направи едни от най-острите коментари, като нарече споразумението „климатичен колониализъм“. Той сравни сумата от 1,3 млрд. долара с това да предложиш на някого „пипета, за да напълни океана”, пише AP.
„Надявах се на по-амбициозни резултати – както по отношение на финансирането, така и на смекчаването на последиците – за да отговорим на мащаба на голямото предизвикателство, пред което сме изправени, но постигнатото споразумение осигурява основа, върху която да се надгражда“, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в публикация в Х.
Парите трябва да бъдат изпратени спешно, защото много силно задлъжнели развиващи се страни, засегнати от бедствия и изостанали в революцията на възобновяемата енергия, се нуждаят от тях веднага.
Инна Ангелова
dnes.bg
Be the first to leave a review.
