Дълга умора: Изтощението, което остава след COVID-19
-
- ноември 22, 2024
След острата инфекция с COVID-19 през лятото на 2023 г. Рейчъл Едуардс се бори с толкова изтощителна умора, че я приковава към леглото за седмици наред. Преди това здрава 31-годишна маркетинг мениджърка, живееща в Амстердам, тя описва чувството, че е „натежала като котва“.
„Дългосрочната COVID умора се различава от изтощението при отглеждането на новородено или дългите дни в офиса по много начини. Представете си, че сте завършили най-тежкия маратон в живота си с лош сън и без гориво. След това, след като адреналинът отмине, опитайте се да изкачите 100 стъпала. Точно така се чувства тялото ми. Мускулите ми не искат да се движат. Дори не мога да държа ръката си над главата“, казва Едуардс.
С пандемията на COVID-19 се появява и дългият COVID – продължителните симптоми след преминаване на инфекцията с вируса. Сега именно дългият COVID отваря нов прозорец към изучаването на поствирусната умора – подобно заболяване на трайно изтощение, което някои хора изпитват след възстановяване от други видове инфекции.
Поствирусната умора дълго време не беше добре проучена и в продължение на много години често беше отхвърляна като психологическа. Но тази продължителна умора с различна степен на тежест е свързана с инфекции, вариращи от Сарс до Ебола, вируса на Епщайн-Барр и грипа, както и с инфекции с патогени, пренасяни от кърлежи, като бактерията Borrelia burgdorferi, която причинява Лаймска болест.
Загадъчен въпрос
Като общопрактикуващ лекар в Абърдийн, Шотландия, Розалинд Адам е запозната с пациентите, страдащи от проблемна умора. Но с течение на времето тя все повече се впечатлява от общия характер на този термин и от това как използваме тази единствена фраза, за да обхванем всичко – от ежедневна умора до осакатяващ енергиен дефицит, който кара хората да се придвижват по домовете си и да не могат да работят.
„Не смятам, че трябва да мислим за умората като за едно цяло и бих искал да разбера дали различните модели на умора реагират по различен начин на различни подходи“, казва Адам.
В качеството си на академичен изследовател в Университета на Абърдийн Адам започва проучване на 40 души, страдащи от различни форми на проблемна умора – от пациенти с дългогодишен COVID-19 до такива със сърдечна недостатъчност или рак. За целите на изследването те са получили цифрови сензори за проследяване на различни физически параметри – от честотата на дишане до телесната температура, качеството на съня, сърдечната дейност и нивата на активност, както и приложение за оценка на физическата и психическата им умора през деня.
Целта е да се използва изкуствен интелект за идентифициране на модели в данните, които биха могли да представляват това, което Адам нарича „fatiguotypes“ – отличителни черти, които биха могли да се използват за по-точно категоризиране на подтипове умора. Тя се надява, че откритията в крайна сметка ще доведат до по-подходящи клинични изпитвания на умората и евентуално ще проправят пътя към нови лекарства.
Ежедневно предизвикателство
Този вид физиологично изключване е присъщо на следуморителното неразположение или PEM, което е много по-тежко и сложно явление в сравнение с обикновената следвирусна умора. При PEM пациенти като Едуардс изпадат в състояние, при което и най-малкото пренапрежение може да доведе до срив, който продължава месеци, а понякога дори години.
Дейвид Путрино, професор в катедрата по рехабилитация и човешка работоспособност в Icahn School of Medicine at Mount Sinai, смята, че има поне 10 различни вероятни обяснения за това защо хората развиват PEM, които варират от нарушения на съня до хормонални нарушения и възпаление на лигавицата на кръвоносните съдове. Но в основата на много от тези теории са тръбовидните, създаващи енергия структури, наречени митохондрии, които се намират във всяка една от нашите клетки.
Когато вирусите нахлуят в клетките ни, те превземат митохондриите и извличат част от енергията, която се генерира в наша полза, и я използват, за да се възпроизвеждат и да изпомпват още вируси в организма.
„Сега имате клетка, която работи свръх капацитета си, за да произвежда енергия както за вирусната репликация, така и за общите функции, които трябва да изпълнява“, казва Путрино.
Според Путрино това означава, че докато се опитваме да се възстановим от инфекцията, организмът се справя и с това, което той нарича „енергиен дълг“, тъй като по време на фазата на инфекцията е генерирал два пъти повече енергия от обичайното. Една от теориите за това защо Sars-CoV-2 и други вируси могат да доведат до ПЕМ е, че малки количества от вируса могат да се задържат в части от тялото. По този начин връщането към нормални дейности, преди организмът да се е възстановил от енергийния си дълг, може да доведе до срив, по време на който вирусът може да избухне или да реактивира спящи вируси и да предизвика по-нататъшно митохондриално увреждане.
В други случаи се смята, че мускулната слабост и физическите увреждания, които много хора с тежка следвирусна умора и PEM описват, се дължат на това, че първоначалната инфекция е предизвикала състояние на автоимунитет, променила е поведението на имунните клетки и ги е подтикнала да атакуват самите нервни влакна, които позволяват на мускулите да се съкращават. Доказано е, че при оцелелите от болестта Ебола тежкият автоимунитет е свързан със симптомите на продължителна умора, които много от тях изпитват, докато подобни процеси са свързани и с хроничната умора и инвалидността, с които се сблъскват оцелелите от епидемията от Sars в началото на 2000 г.
„Вирусните инфекции могат да предизвикат дългосрочни и постоянни увреждания в имунната система на човека. Автоимунните реакции, дължащи се на промененото поведение на имунни клетки като Т-лимфоцити, естествени клетки убийци и макрофаги, могат да причинят увреждане на миелиновия слой на периферните нерви, което да доведе до мускулна слабост и умора“, казва Авик Рой, главен научен ръководител в организацията с нестопанска цел Simmaron Research, която провежда изследвания в областта на лечението на невроимунни заболявания.
Третата идея, която Путрино и други проучват, е свързана с нарушеното изчистване на отпадъците. Работата в извънработно време означава, че митохондриите генерират голям оксидативен стрес, но тялото не е в състояние да се изчисти адекватно след себе си, тъй като имунната система е в състояние на продължително изтощение след борбата с вируса. Това само по себе си може да допринесе за физически симптоми, като мозъчна мъгла и мускулна умора, като повлияе на способността за движение и нормално функциониране. Едно проучване дори показва, че при пациенти с дълъг COVID в мускулните влакна се натрупват токсични отпадни продукти.
Поради всичко това подходът, известен като „темпоритъм“, при който пациентите се опитват бавно да си проправят път към нормални нива на физическа активност, като постепенно се подтикват да правят все повече и повече, не винаги дава резултат. При някои пациенти с лаймска болест, ME/CFS и дълъг COVID основната им дисфункция означава, че темпото може да ги влоши.
„Пациентите с дълъг COVID трябва да постигнат известно подобрение на функционалното си състояние чрез медикаменти, преди да започнат каквато и да е форма на градирани упражнения“, казва Дейвид Систром, пулмолог в болница Brigham & Women’s Hospital.
Но намирането на подходящото лекарство включва идентифициране на основната причина за симптомите им.
Възможно решение
В продължение на няколко десетилетия, през които е изследвала хора с ME/CFS, Бетси Келър, професор в катедрата по физическо натоварване и спортни науки в Ithaca College в Ню Йорк, е чувала многократно израза „митохондриална дисфункция“ да се споменава като възможна причина за тяхната продължителна умора. Според нея обаче основният въпрос е какво причинява нарушаването на функциите на митохондриите.
В някои случаи на следвирусна умора, произтичаща от вирусите Ебола, Зика и грип, изследванията показват, че причината е пряко вирусно увреждане на ДНК на митохондриите. Проучванията, задълбочаващи се във възможните механизми, са установили, че вирусната инвазия може да потисне производството на фосфокреатин – решаващ химикал в процеса на създаване на енергия. Но има и други случаи, при които митохондриите може просто да страдат от липса на кислород.
Ако митохондриите не могат да получат достатъчно кислород за нормалното си функциониране, Келер казва, че организмът преминава към анаеробно производство на енергия – начин за генериране на енергия, който обикновено е необходим само за кратки, интензивни серии от дейности, като например спринтиране с висока скорост.
„Когато това преминаване към анаеробно производство на енергия се случи преждевременно по време на ниско ниво на натоварване, дори обикновените ежедневни дейности ще доведат до умора“, казва Келер.
Източник: BBC
Be the first to leave a review.
