Разказът на едно от момчетата от трагичния инцидент с Андон Пасков в Сандански

Трагичният инцидент с Андон Пасков, който пропадна и се удави в заледен водоем край Сандански, шокира не само курортния град, но и цялата страна. Трагедията можела да бъде още по-голяма, като ледът е можел да погълне още младежи.  Общо 7 млади момчета се пързаляли върху замръзналия водоем, когато 20-годишният Андон навлязъл малко по-далече от брега и ледът се пропукал.

Предлагаме ви разказа на едно от момчетата, публикувано в днешния брой на вестник „Струма“. Младежът е на 17 години и също пропаднал, докато се опитвал да спасява давещия се приятел.

Ето какво разказа момчето:

„Бяхме 7 момчета, първо пихме кафе на центъра, а след това тръгнахме към водоема, за да се разходим сред природата. Даже умишлено заобиколихме през казана, за да удължим пътя си. Когато отидохме, започнахме да си говорим, а някои от момчетата почнаха да влизат върху ледената кора на водоема и да се пързалят.

Пръв върху леда стъпи Лило Д., но той подходи доста предпазливо, тъй като стъпваше само в края. След него влизаха и други, но еднократно. Андон беше най-смел, повече от 10 пъти влезе до средата на водоема, пързаляйки се, и се връщаше обратно. Най-големият в компанията – 23-годишният Мартин Янчев, неколкократно го предупреди да не прави така, защото е опасно. Марти, който е от Кюстендил, му каза:

„Ще се спука ледът,

ще пропаднеш“.

Андон продължаваше да се забавлява, като му отвръщаше, че ледът е здрав. Преди да си тръгнем, реши да влезе за последно към средата на водоема и това за него се оказа фатално. Връщайки се обратно към брега, ледът се пропука и той внезапно пропадна. Започна да вика за помощ, плувайки из ледените късове на водоема. Тогава всички момчета изпаднахме в паника и в шок. Не знаехме как да реагираме.

Съблякох си якето и се втурнахме с Мартин да го спасяваме. Нагазихме върху леда, но когато Марти беше на около метър от Андон, ледът се пропука, паднахме и ние. Аз започнах да се мъча да изляза, но усещах, че потъвам, защото от ледената вода цялото ми тяло се сковаваше. Животът ми за миг мина като на филмова лента. Помислих, че умираме. Тогава успях да се хвана за леда, за да не потъна. През това време Мартин държеше Донето, който вече беше протегнал ръцете си нагоре и потъваше. Нямаше сили вече да се бори за живота си. Уплахата и ледените води го бяха надвили.

Приятелите ни, които бяха останали на брега, крещяха: „Ще умрат, удавиха се“. Тогава смътно си спомням, че някой от групата хвърли чантичка за през рамо, 17-годишният Лило Д. и 19-годишният Мариян Николов влязоха във водоема с надеждата, че ще ни помогнат, за да ни издърпат. Мариян подаде ръка първо на мен, тъй като бях по-близо до брега. Изкараха ме и пълзейки по леда, се придвижих до сушата. Тогава почнах да търся помощ за останалите. Отидох до близката бензиностанция „Круиз“, където позвъняхме на тел. 112 за помощ. Един от мъжете, който работи там, взе веднага едно въже и тръгна с мен към водоема. Когато отидохме там, Мартин вече беше на брега, целият нарязан от ледените парчета, а Андон не се виждаше, беше потънал.

Всички бяха изпаднали

в неописуем ужас.

Тогава дойдоха служители на РУП – Сандански и ни разпитаха за инцидента, а след това ни пуснаха да се приберем, тъй като бяхме мокри, премръзнали и в шок. Към 19:00 часа отидохме отново да дадем обяснения в полицията, някои от нас трябваше да се явят и в понеделник пред разследващите полицаи.

Не мога да се отърва от спомена за случилото се. Цялата картина на трагедията е пред погледа ми денонощно, пия успокоителни, за да мога да заспя“.

Източник: Вестник „Струма“