Управниците в Благоевград, Кюстендил и Перник имат 1.5 месеца да притиснат МРРБ да задейства процедурата за отделяне от „поробващото” райониране със София, но бездействат! Защо
-
- ноември 17, 2024
„И Благоевград, и Кюстендил, и Перник искаме да се откачим от София при регионалното планиране, за да можем да усвояваме повече пари от европейските фондове, но нищо конкретно не се случва и със сигурност няма да има промяна в сегашното райониране до 2027 г.“.
Това коментира областният управител на Благоевград Георги Динев ден след като Институтът за пазарна икономика публикува изследването си „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“, в които наболелият от години въпрос с необходимостта от ново райониране отново е разгледан обстойно. Анализаторите от института са категорични, че „пакетирането” на Благоевград, Кюстендил и Перник в един район със София ограничава достъпа им до европейски средства и ако не се отделят, тези области ще продължават да са сред най-слабо развитите.
„Преди 2 месеца бях на форума в Кюстендил, организиран от общината по темата. С нас беше Деница Николова, която беше заместник-министър на регионалното развитие, и тя предупреди, че ако до Нова година не предприемем конкретни мерки за промяна на районирането, ще трябва да изкараме така целия програмен период, който е до 2027 г. Без да съм песимист обаче, не мисля, че нещо може да се случи в оставащите месец и половина. А процедурата не е лека – след консултации предложението за нови райони трябва да дойде от МРРБ, да бъде разгледано в ресорните комисии и гласувано в НС. Днес /б.р. вчера/ при мен беше областният управител на Кюстендил Александър Пандурски и коментирахме същото – 2 месеца минаха от онази среща, в които нищо не се случи“.
Факт е, че от няколко години темата с необходимостта от ново райониране на страната се повдига периодично, но си остава само в рамките на някоя регионална среща или доклад, след което отново потъва в забвение. Завчера Институтът за пазарна икономика всъщност за N-ти път алармира, че София трябва да бъде отделена като самостоятелен регион на планиране, защото в момента столицата пречи на развитието на София-област и 3-те югозападни области Благоевград, Кюстендил и Перник, които са в същия регион.
Причината е различната степен на икономическо развитие на отделните области – критерият, който ЕК използва, за да изчислява съфинансирането на всички кохезионни фондове. Той се изчислява като брутен вътрешен продукт на глава от населението, а високият БВП на столицата вдига процента на икономическо развитие на целия регион. При области, в които процентът на развитие е под 75% от средното за ЕС, се получава голямо финансиране, а когато се качи над него, съфинансирането от ЕС е доста по-ниско.
Благодарение на столицата Югозападът вече е доста над този критерий – той приближава до 100% от средноевропейския БВП на глава от населението, но разглеждайки югозападните области поотделно, без да се включва столицата, реално той е под 40% от средното за ЕС. Това, от своя страна, ограничава достъпа на 3-те области до европейско кохезионно съфинансиране до 50% от необходимите суми вместо 75%, колкото биха получили, ако са извън региона на столицата.
От ИПИ предлагат варианти за разделяне на регионите на нов принцип, така че общо във всеки от тях процентът на развитие да е до 75%, за да се осигури по-висок достъп до европейско финансиране, като сред предложенията е и това столицата да бъде изведена като отделен регион на планиране.
При разделянето на страната на четири региона – Западен, Северен, Южен и Столичен, всички биха имали ниво на развитие около 40% от средноевропейското, без София, където се достига ниво от 127%.
Единственият минус на това райониране е, че тогава София ще загуби достъп до всякакво кохезионно съфинансиране и ще трябва да финансира проекти като метрото и Южната дъга със собствени средства.
Така през следващите 2 години се очертава сериозен сблъсък между интересите на София, която ще се бори за запазване на достъп до европейско финансиране, и всички останали.
„През 2018 г. на дневен ред беше реформата на районите за планиране, с фокус върху демографската им стабилност и гарантиране на равния достъп на всички части на страната до европейско финансиране. До реална реформа обаче така и не се стигна, а годините на пандемия, война и политическа нестабилност изтикаха други, по-належащи теми на дневен ред. Настоящата ситуация обаче с оглед на икономическите и демографските показатели в страната вече изисква скоростно решение и промяна в картата на районите с цел спазване на нормативните изисквания и гарантиране на достъпа до финансиране на част от най-слабо развитите области в страната – тези в Югозапада“, категорични са анализаторите в института.
От гледна точка на брутния вътрешен продукт, Югозападният район заради това, че е в един „кюп” със София, през последните повече от 10 г. се движи по ръба над 75-те процента от средното за ЕС равнище, което го класифицира като „район в преход“ и съответно дава достъп до значително по-малък дял на финансирането с европейски средства. Още през 2022 г. районът достигна 97% от средния за ЕС БВП на човек от населението, а бурното развитие на столичната икономика със сигурност ще тласне района над прага от 100%, което допълнително ще свие финансирането. Последните актуални данни обаче показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград, които са част от Югозападния район за планиране, са в интервала 30-35% от средното за ЕС по показателя БВП на човек от населението. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства и реално пречи на ефективната кохезионна политика.
Демографската динамика, характеризираща се с непрекъснато намаляване на населението, предполага новите райони за планиране /изискването е да са с население от 800 000 до 3 млн. души/ да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налагат категоричното й отделяне в самостоятелен район за планиране и това ще е и най-удачният вариант за Благоевград, Кюстендил и Перник, категорични са експертите.
Въпросът е защо местните управници в трите области само коментират вяло темата, а не предприемат спешни действия в защита интересите на хората в районите си?!
ВАНЯ СИМЕОНОВА
struma.bg
Be the first to leave a review.
