Водопад и горска библиотека в село Късак- шепа Родопско великолепие
-
- ноември 8, 2024
Много известни български и чуждестранни учени са установили, че Родопите са населени преди хиляди години. Но ако има място, което отговаря на описанието за горска приказка, родопски чар и дива идилия, то това е Късак.
Знания за миналото на Късак обаче са се придобили най – вече от разказите на по – възрастните хора, който са слушали и преразказвали един на друг. Също и от преданията и легендите, митове и поверия.
Преданията разказват, че с. Късак е било едно от най – големите места в околността, наред със селата Бедан и Девин. Землището на Късак доказва това твърдение. То се е простирало от местността Омана до с. Чавдар, от с. Осина до с. Чала и от с. Змейца до Доспат.
В записките на английски пътешественик от 19 век селото е записано като Баалък Касъктан, в превод „ Рибено село”.
Исторически хроники отбелязват съществуването на живот по тези места още от дълбока древност. Свидетели са скалните изображения на разкопките в Барутин и Любча, из Дъбраш и Доспатския район – връх Хисарлъка – край Доспат, край Дебрен.
На много места личат мостови съоръжения и калдъръмени настилки – по поречието на Караджа дере, връх Даа, Калията, Римския мост на селския дол.
Известно е Касъшкото кале, но тук разкопки не са правени. Местностите на Късак и района били привлекателни за номадски племена – юруци и койнари. За големината на селото говорят и 4 големи стари гробища.
А.К. Иречек в своите творби пише, че преди 1912г., Доспат е бил със 122 „ханета”, а Късак – с 144 такива „райони”.
В 1887г. – 1878г. хората правили редица „маджарлъци” – изселвания, към земите на юг, към Гърция. Войната се чувствала с цялата си жестокост. Голяма част от местното население останали завинаги в селища в най – затънтените и трудни места на Гърция, Турция, Азиатските брегове. Но хай – големите изселвания от района били през 1912 -1914г. В това число и от Доспатския район били опожарени редица селища – Барутин, Любча, Късак, Чавдар, Змейца. Само в Девински и Доспатски район до основи били опожарени 37 села, според Стоян Златарев.
Доспатският район се освобождава в резултат на успешно проведената Балканска война.
До 1912г. било застъпено духовното мюсюлманско учене и възпитание. До 1924г. мюсюлманските училища били заменени със светски, български училища. Първото светско училище в с. Късак било открито през месец Септември 1929 г. с един учител, който бил първия учител в Късак. Това бил Иван Ватев от София. На 7 октомври училището получава името си – Христо Ботев. И за първи път на 24 май 1949 г. бил честван празника на просветата. През учебната 1977/1978г. училището е преместено в нова сграда, в началото на с. Късак, където се намира и сега, а през 1983/84 г. училището вече е НОУ. До 2016 г. местните учители наброявали 35 завършили педагогическо образование. Появяват се редица нови специалности, който учат младежите и девойките от селото. Сега в селото има над 200 висшисти.
Съществува и ЦДГ за над 60 деца, която подпомага младите семейства.
Водопъдът и горската библиотека
Една от забележителностите на Доспат, заради които си заслужава да изминете пътя до кристалния му въздух и невероятната гледка към околността е водопад Късак, намиращ се на километър от село Късак.
Това е изключително красив родопски водопад с пад на водата около 8 метра, а посещението му е задължително, заради спокойствието и красотата, които вдъхва.
Там, край водопада на едно дърво е закачено малко шкафче с грижливо подредени книжки и игри, така наречената „Горска библиотека“, “, в която освен голям набор от книги може да откриете и игри от детството като „Не се сърди човече“ и карти „Черен Петър“.
Be the first to leave a review.
