Вместо с череши и ябълки узрели- слънчеви панели! Слагат край- земеделци изкорениха черешите в Кюстендилско
-
- ноември 6, 2024
Кюстендил не случайно е наричан “градът на художниците“, „овощната градина на България“ и най-вече „мястото, докоснато от боговете“, или поне беше такова в недалечното си минало.
Уж на ръба на промяната към по- добро бъдеще за Кюстендил, новият кмет на града Огнян Атанасов само за месеци от своето управление, съсипа овощната градина на България.
През септември, тази година дойде и началото на края на черешопроизводството в Кюстендилско – преди месец собственици на черешови масиви започнаха да изкореняват дървета. „Причината е, че черешата няма пазар и цена, няма друг изход. Цените на торовете, препаратите и фонд работна заплата скочиха десетки пъти, а черешата е на цена отпреди 20 години“, заяви Кирил Димитров, черешопроизводител. И как да има? Вместо да предлагаме български череши, ние предлагаме плодородна българска земя за изграждане на фотоволтаични паркове!
Само в Кюстендил, на площ от близо 1500 декара са разположени соларните панели между кюстендилските села Коняво и Дворище. Местните хора са притеснени от екологична гледна точка и се опитват да запазят природата чиста. Освен че са изрязани огромно количество дървета и растителност, освен че е изнесен хумусния почвен слой и е терасиран терена, за да се монтират тези панели, всичко това ще бъде пръскано с пестициди, защото не трябва да пониква никаква растителност. Преобразуването на слънчевата енергия в електрическа се отделя голямо количество топлина и това ще повлияе неминуемо на микроклимата в района.
Осен това, през юли Кюстендил се включва и в проекта ЗАХИР с водещ участник Тракийският университет, като предстои да се сключи партньорско споразумение. Общината ще има ангажимента да преотстъпи право на строеж за 20 – 25 дка урбанизирана територия с производствено предназначение за изграждане на фотоволтаичен парк в източната част на града на мястото на бившия животински пазар.
Тенденцията в България
През последните месеци има все повече инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове върху големи територии, и незнайно как, те биват одобрявани безпроблемно. По данни на в българските общини има чакащи преписки за изграждане на подобни паркове върху над 40 000 дка земя, а по-голямата част от тази земя е общинска собственост. В същото време произведената земеделска продукция на българския пазар е едва 30 процента, а това отдаване и унищожаване на земеделска земя е напълно недопустимо.
Be the first to leave a review.
