ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА! ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА: СТАБИЛЕН КАБИНЕТ ЩЕ Е ТРУДНА ЗАДАЧА
-
- октомври 29, 2024
Коментираме резултатите от седмите предсрочни парламентарни избори с традиционния ни гост Цветелина Узунова – журналист, експерт по стратегически комуникации и публична дипломация.
Г-ЖО УЗУНОВА, КАК ИЗГЛЕЖДА ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА СЕГА –С ОСЕМ ПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ?
Това не е нова ситуация за българската политика. Тенденцията за раздробяване на вота е от 2021г. насам –тогава влязоха шест партии и коалиции, после седем и сега осем, за малко девет. Видяхме през последните години, че това обстоятелство затруднява съставянето на стабилно правителство, изостря парламентарната реторика, даже я смъква на недопустимо ниско ниво. В резултат парламентът губи авторитет, има слаба продуктивност, страната забавя развитието си, електоратът е отблъснат. Няма да е лесно на победителите да обединят около себе си достатъчно гласове за стабилно и дългосрочно мнозинство, но не е и невъзможно. Въпреки че заявките на потенциалните им партньори до момента са да не участват, това може изненадващо да се промени. Освен, ако не настъпят някакви турбулентни събития. Според мен правят грешката да се делят основно по линия на външната политика, вместо да се обединяват около вътрешно-политически цели, които в момента са много по-важни за избирателите. Винаги съм казвала, че успехът на едно управление се измерва „с джоба” на хората, т.е. със стандарта на живот на всеки български гражданин. Когато битката му е за битовото оцеляване, големите геостратегически послания остават на заден план.
ПОЛИТИЦИТЕ ОБАЧЕ ПОСТОЯННО ПОВТАРЯТ ЕВРОАТЛАНТИЗЪМ, ШЕНГЕН, ЕВРОТО. ЗАЩО ТОВА НЕ МОТИВИРА ХОРАТА?
Защото това не са обединяващи национални цели. Както казах, дневният ред на българите е друг – инфлацията, постоянно покачващите се цени на стоки и услуги, липсата на добри кадри, демографската катастрофа, трудното оцеляване на средната класа, проблемите на малките и средни фирми, на семейните бизнеси, проблемите в образованието и здравеопазването, качеството на храните. Това са част от важните неща. Бих препоръчала на политиците да спрат да изтъкват евроатлантизма като приоритетно послание, още по- малко като „лепило” за коалиция, защото вече няма съдържание. И то не само у нас. Светът се пренарежда с бърза скорост, ние някак изоставаме. Евроатлантизмът беше контрапункт на лявото, на комунизма. Но виждаме, че днес в някои стари демокрации, дори и в ЕС, се прилагат все повече тоталитарни методи. Затова подобни понятия се размиват и не отговарят на реалността. В съзнанието на много избиратели у нас тази дума вече означава по-скоро безропотно подчинение пред други държави и загуба на националната идентичност. Въпросът не е дали сме с Изтока или Запада, да мразим едните и да се подчиняваме на другите. Големите държавници в нашата по-стара, а и по-нова история, винаги са имали умението да балансират. Цар Симеон II казва, че България трябва да общува с всички, които могат да допринесат за развитието й, да има самочувствието да води своя независима политика и да си отстоява интересите. И е много прав. Виждаме такива актуални примери в някои държави и тази формула за тях работи успешно. Защо не и за нас?! Днес повече от всякога упражняването на властта е въпрос на патриотизъм. Разделението на света на идеологически лагери остава в историята. Други са новите тенденции.
СОЦИОЛОЗИТЕ ПОВТАРЯТ, ЧЕ ХОРАТА СА УМОРЕНИ ДА ГЛАСУВАТ. СПОДЕЛЯТЕ ЛИ ТОВА МНЕНИЕ?
Не, не мисля така. По-скоро негласуващите не виждат личности, които да искат да овластят. Листите са пълни с кандидати, за които не знаем нито какви компетенции, нито какви постижения имат, за да претендират за управляват. Партиите не полагат усилия да ги популяризират. Като пиар експерт наблюдавам и много необучени политици. По телевизиите виждаме едни и същи лица. Каквото и да говорим, хората следват ярки личности, а не написани в интернет програми и непознати имена. Имаме достатъчно примери назад във времето, когато милиони са отивали с желание да подкрепят някого, давали са доверието си, но и понякога са оставали разочаровани. Това се е натрупало и резултатът е налице. От друга страна пропастта между политици и народ стана голяма. А когато суверенът има усещането, че там нависоко никой не мисли за него, не вижда смисъл да гласува. Вероятно това са причините 70% да не участват във вота.
КОЯ СПОРЕД ВАС Е НОВИНАТА ОТ ТЕЗИ ИЗБОРИ?
Бих откроила три акцента. Разбира се, на първо място е разцеплението на ДПС. Кой някога е предполагал, че тази монолитна и стабилна партия от началото на прехода, още от 1991г., някой ден ще изживява такива промени?! Предстои да видим какво парламентарно поведение ще покажат двете групи – както помежду си, така и с останалите. И най-вече дали ще участват официално в новото правителство или ще подкрепят отстрани.
На второ място, като експерт по комуникации, ще подчертая факта, че предизборният пиар изчезна. Вече няма кампании в класическия смисъл – със силни и запомнящи се послания, лидерски дебати, програми, битка на идеи и идеологии, мащабни или малки събития, въздействащи рекламни клипове. А това са задължителните неща, които правят кампанията интересна, динамична, полезна и мотивираща за електората. За съжаление, и този път междуличностните разпри и надприказването бяха най-честите новини, излъчвани от кандидатите. Добре, че на места имаше срещи с избиратели, поне това още не е отпаднало. Но ще дам пример с квартала в София, в който живея. През целия предизборен месец по нищо не се усещаше, че предстои важен вот. Кандидатите изобщо не комуникираха идеите си, нито проявиха интерес да се представят пред избирателите. Не може да се разчита само на постове в социалните мрежи. Те са полезни, но контактът на живо има съвсем друга стойност. И не на последно място бих изтъкнала належащата вече необходимост от въвеждане на образователен ценз и за изборната администрация, и за избирателите. Всички виждаме защо.
Be the first to leave a review.
