Уикенд: Певицата Катя Близнакова: Срещнах мъжа, когото чаках цял живот

„Невероятно щастлива съм, отслабнах от любов и намерих смисъл да продължавам”, споделя популярната блондинка.

Незабравимата изпълнителка на хита „Лиляно, моме” Катя Близнакова тези дни вдигна тежки наздравици и събра само най-верните си приятели на парти по повод поредния й рожден ден. Певицата сподели, че най-сетне се чувства удовлетворена от живо­та, при това на цели 100%, защото има мъж, в чието лице намира подкрепа и разбиране. Близнакова признава, че е влюбена като уче­ничка и именно това силно чувство я кара да се чувства безстрашна, когато й се налага да взема решения.

– Какво си пожела­вате навръх рожде­ния ден?

– Тази година рожденият ми ден наистина бе по-специален от доста години насам, защото е споделен с човек, който има огромно значение и място в моя живот. Специален е в много отношения. Най-вече съм щастлива да бъда до този мъж, да обичам и да бъда обичана. Споделената любов ме прави безкрайно щастлива. Радвам се, че обичта започна да ми се усмихва  още   в  първите часове на рождения ми ден. Вече целият ми живот има друг смисъл. Любовта го преобрази по невероятен и красив начин.

– Бихте ли повдиг­нали завесата около този специален чо­век?

– Това е мъжът, когото цял живот съм чакала да се появи. Такова усещане имам. Разпознахме се още на първия поглед, а после нещата просто се случваха и   емоциите   ни   нямаше как да  бъдат удържани. Той е мъж, различен от останалите. За първи път представител  на  силния пол успя да ме подчини и направи кротка и смирена. Благодарение на него се чувствам   по-земна,   по-красива, по-добра. Името му обаче няма да кажа от суеверие. Треперя над любовта ни и се моля да продължи вечно. Повече от  година  е   плътно  до мен – истинско неземно чудо, благословена любов. Благодаря на Вселената, че ми го парти.

– С какво го впеча­тлихте?

– Случайна среща, непо­нятно е и за мен самата. Просто миг на магия. Самата връзка не се получи от раз, но винаги когато не бе до мен и живеехме раз­делени, чувствах огромна тежест в гърдите си. Мислех за него, исках го. Един ден нещата се получиха. Безкрайно щастлива съм. Омагьосана съм от него от характера му. Харесва ми, че е властен, че обича да си налага мнени­ето, че не се страхува от силата на моя характер, нещо, което правеха останалите мъже. По не­вероятен на­чин промени ежедневието ми, направи го по-пъстро. Не спирам да благодаря на небесата, че ми го пратиха – толкова дълго го бях чакала…

– Каква бе измина­лата година за вас?

– Любовна. Бих казала непредвидима, бурна и най-най-щастливата за мен, защото ми доведе моето чакано и обичано момче. А за мен това е най-същественото, което исках за себе си в личен план. В професионален също ми се случиха приятни мигове. Дадох име и текст на новия албум на Георги Христов. Имах доста участия.

Какво повече да иска човек от живота?! Обичана съм и това ми стига. Нося се на крилата на любовта, кое­то ме прави още по-силна и по-ентусиазирана. Виждам амурчета навсякъде около себе си.

– Кой е най-хубави­ят и най-лошият мо­мент в живота ви?

– Странно е, но вече дори и лошите неща, които са ми се случвали, не ги приемам като трагедия. Всичко това е като част от една картина с тъмни и светли тонове. Безспорно загубата на моята приятелка Люси Захариева е най-големи­ят удар, който понесох. Опитвам се да вярвам, че тя е на по-красиво място, но ми липсва. Двете бяхме изключително близки. По­някога я сънувам, после ходя на гроба й, друг път разговаряме насън. Винаги е като жива, лъчезарна и ведра. Убедена съм, че е ангел. Просто е още един ангел, от онези, които бдят над хората и ги закрилят в тежки моменти. Понякога нещо ме обзема и почвам да й посвещавам стихове. Най-щастливият момент е срещата с мъжа до мен, с моя принц и бих казала земен ангел пазител.

– Имате ли незабра­вим рожден ден? Раз­кажете ни за него?

– Тази година изкарах най-страхотния си рожден ден, защото съм влюбена. Събрах приятели на парти. Веселихме се. На мен любовта ми е всичко – пре­откривам я всеки ден с нова сила. Друго не ми трябва. Искам цялата Вселена да разбере, че съм щастлива с мъжа до мен, че съм обичана. Подгонила ме е една ро­мантика – искам морски вечери, звезди, пожелания към Луната. Пу, да не са ни уроки!

– Какво е отноше­нието ви към пода­ръците?

– Аз съм от хората, които са истински щастливи, когато правят другите такива. Обичам да дарявам на хората подаръци, да ги виждам щастливи. Разбира се, и аз обичам да полу­чавам. Никога не казвам директно какво искам, но намеквам. Понякога  по няколко пъти.

– Определено любо­вта ви е променила като цяло – по какво се различава стара­та Катя от новата?

– Катя от преди година беше отчаяна и самотна. Самотата й стана невъо­бразимо голяма, когато си отиде и Люси. Сега пак съм без своята приятелка, но с любов в сърцето. Присъствието на Люси усещам постоянно. Тя ме направлява сякаш се грижи за мен, макар и от отвъдната. Днешната Катя е кротка, предана, щастлива, променена в добрия смисъл на думата, окрилена и обичаща.

– Личи, че сте дос­та отслабнали.  От любов ли стопихте килограми?

– Да, отслабнах от любов, спокойствие и хармоничен живот. Реших да се про­меня  и  заради любимия си мъж, който държи на здравословното хранене и начин на живот. Ям всичко, но умерено. Всекидневно ходя пеша с километри, така поддържам фигура. 2 пъти месечно се глезя със спа процедури, стягане и детоксикиране.

– Как виждате себе си след 10 години?

– Аз се страхувам да пра­вя планове за ден напред, какво ли остава за такъв голям  период от време. Би ми се искало да съм щастлива в дом на брега на морето, заобиколена от хората, които са и днес до мен. Ако любовта ми е до мен такава, каквато е сега и още по-силна, ще кажа, че друго не ми трябва. Имам си всичко. Дано Вселената има същите планове за мен и ми подари къща край морето, в Гърция например. Супер ще е.

– Притеснявате ли се от старостта, от промените, кои­то тя носи?

– Не, защо трябва да се притеснявам?! Това са неизбежните неща, които съпътстват земния ни път. Единственото, което аз мога да направя, е да поддържам себе си, тялото си и духа си в хармония и естетическа  красота. Затова е много ва­жно с кого ще вървя по този земен път. Човек трябва да внимава с кого обвързва живота си. Умните не търсят мигновения блясък, а гледат отвъд него. Животът е един мост между раждането и смъртта. Ние избираме с кого да го извървим и как.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че е предопределила на всеки пътя? И вие усещали ли сте намесата й?

– Принципно вярвам, ние трябва да й помогнем в избора, а не да стоим и чакаме чудо. Не че няма пак да се случи това, което е писано, но е по-сладко да си го заслужиш поне малко. Иначе съм от хората, които виждат намесата на съдбата във всичко и във всяка минута. Благодаря й за щастието, където и да се намирам. Моля й се злото никога да не се повтаря в живота ми.

– Малцина знаят, че колекционирате фигури на ангели…

– Обожавам ангелите, защото те са наши небесни закрилници, имам десетки фигури, донесени от мен и от мои приятели от цял свят. Всяка една от тях има своя история, но няма да коментирам това, защото се страхувам, че магията им на мои пазители може да се развали с недоброжелатели. Всеки ангел има мисия в моя живот.