Благоевград отбеляза 167 г. от рождението на Ботев

Кметът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов положи венци пред паметника на големия българския поет и революционер Христо Ботев по повод 167 години от рождението му.

На площад „Народни будители” пред паметника на революционера цветя положиха още председателят на Общински съвет- Благоевград Радослав Тасков, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, народният представител Даниела Савеклиева, представители на политически партии, общественици и граждани.

Военно формирование 26 400 също отдаде почит пред бюст-паметника на Христо Ботев. За неговата биография припомниха и ученици от XI-то ОУ „Христо Ботев”. Прозвуча прочутия стих-прозрение  „Свестните у нас считат за луди”, както и известни факти за живота и делото на поета.

Христо Ботев е роден на  6 януари 1848 г. в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

През 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев край връх „Околчица“ във Врачанския балкан.