Лауреатите на Нобел и бащи на ИИ бият тревога заради новата технология
-
- октомври 9, 2024
Снимка: БГНЕС
Последицата ще бъдат системи, по-умни от нас, те ще поемат контрола
Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд, които във вторник спечелиха Нобелова награда за физика за работата си в областта на машинното обучение, решаващо за развитието на изкуствения интелект (ИИ), „бият тревога“ за тази технология, предаде АФП.
Хинтън и Хопфийлд, наричани „пионери на изкуствения интелект“, провеждат изследвания в областта на изкуствените невронни мрежи от 80-те години на миналия век, проправяйки пътя към обещанието за ИИ – технологична революция, която макар и сравнявана с индустриалната, предизвиква безпокойство дори сред своите вдъхновители.
„Опасявам се, че цялостната последица от всичко това ще бъдат системи, които са по-умни от нас и в крайна сметка ще поемат контрола“, каза 76-годишният Джефри Хинтън пред пресата след обявяването на резултатите.
Изследователят и професор в университета на Торонто в Канада е смятан за един от бащите-основатели на изкуствения интелект. Хинтън обяви напускането си от „Гугъл“ през май 2023 г., за да може да предупреждава за опасностите, които крие ИИ.
През март 2023 г. на въпрос на американски телевизионен канал за „рисковете изкуственият интелект да унищожи човечеството“ той отговори, че „това не е немислимо“.
Хинтън и 91-годишният Джон Хопфийлд, който е професор в престижния Принстънски университет, използват инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешните мощни системи за машинно обучение, посочи Нобеловият комитет за физика, оповестявайки избора на двамата лауреати.
Те са отличени за техните „фундаментални открития и изобретения, които дават възможност за машинно обучение с помощта на изкуствени невронни мрежи“. Тези мрежи са вдъхновени от невронната мрежа в човешкия мозък.
Разработените от тях модели са използвани за напредъка на изследванията в различни области като физика на елементарните частици, материалознание и астрофизика, а сега са част от нашето всекидневие, като например разпознаване на лица, машинен превод, диагностика на тумори, посочи Елен Монс, председател на Нобеловия комитет по физика към Кралската шведска академия на науките.
Благодарение на работата на двамата лауреати човечеството вече разполага с нов инструмент в инструментариума си, „който можем да изберем да използваме за добри цели“, допълни тя.
„Машинното обучение има огромни ползи, но бързото му развитие породи и опасения за нашето бъдеще“, каза още Монс.
Съобщението, че е удостоен с Нобелова награда за физика, застига Джон Хопфийлд в Англия. Хопфийлд също призова за по-добро разбиране на изкуствения интелект, за да се предотврати той да стане неконтролируем.
Нобеловият лауреат определи последните постижения в тази област като „много тревожни“.
„Като физик съм много обезпокоен от нещо, което не се контролира, нещо, което не разбирам достатъчно добре, за да знам какви ограничения могат да бъдат наложени“, каза Хопфийлд във видеовръзка по време на свикано събрание в неговия университет.
Запитан за любимия си инструмент за изкуствен интелект, Джефри Хинтън сподели, че е интензивен потребител на Чат ДжиПиТи (ChatGPT), като същевременно призна, че е обезпокоен от последиците от него.
Канадският премиер Джъстин Трюдо поздрави Хинтън, който е британско-канадски гражданин, в социалната мрежа Екс. „Джефри, ние сме щастливци, че можем да разчитаме на дух като вашия“, написа Трюдо.
Нобеловите награди, които се присъждат от 1901 г. насам, отличават личности, които са работили „в полза на човечеството“, в съответствие с желанието на техния създател, шведския изобретател Алфред Нобел.
(БТА)
Елка Василева
dnes.bg
Be the first to leave a review.
