ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ! УНИКАЛНИ СНИМКИ! Късчета от османското минало на Драма
-
- октомври 6, 2024
Късчета от османското минало на Драма
„Драма. Родината на известната аристократична фамилия на Махмут Драмалис и много други мохамедански благородници… Земята на „беидите“ и „гифтовете“, с нейните имения, сламени колиби и сламени колиби, с множеството миризливи кучета, нейната улици, с неговия замърсен пазар, с неговите тесни и криволичещи улички, неговите нечисти кафенета, неговия товар от мръсотия, бруталните последователи и бодигардове на неговите агади…“. 1
Това е османският отпечатък на нашия град в началото на 20 век, където в обширния мюсюлмански сектор изобилстват „камръстовите къщи“. Малко, но впечатляващи бяха резиденциите – конакиите – на потомците на добре познатите Драмали и агадите и бейовете, които живееха в привилегированата зона на мюсюлманския квартал, северно от днешния площад на съдилищата, където беше и център на османската администрация. Мюсюлманската идентичност на града беше възвестявана от минаретата от гласа на мюезина, в определените часове на деня, когато призоваваше вярващите към молитва. Мюезинът, в голямото минаре на емблематичната мюсюлманска джамия Ески джамия (обозначена като Агиос Николаос), не гледаше към открития Централен площад, днешния Площад на свободата, а към гъсто изградена мрежа от къщи и магазини, които тогава съществуваха на негово място, обхващайки по-голямата част от площада. Повечето от дюкяните са били на османски собственици. Става дума за „филетата“ на пазара, принадлежали на богати мюсюлмани, които ги давали под наем на търговци християни. В тесните улички на това пространство бродеха мюсюлмани, евреи и християни, разнородна тълпа, която обаче беше изковала условия за мирно съжителство с традиционната религиозна толерантност. Гръцката православна общност – около 4800 срещу 9500 мюсюлмани в началото на 20 век 2 – беше във фаза на творческо прегрупиране след приключението на Македонската борба и пробуждането на светия мъченик митрополит Хризостом.
По това време градът няма открит централен площад. Имаше само ограничена площ, малко плато, което съответстваше на североизточната част на днешния площад. Наричали го Площада на фонтаните, от съществуващата османска чешма с големия чинар до нея, където османците са обесили македонския боец Армен Купциос през 1905 г. 3 . Местоположението на площад Syntrivanio на североизток от днешния площад също е засвидетелствано от съществуването на високата сграда на фона на FOT. 1, която, както знаем и от снимки от по-късни десетилетия, се намираше в североизточния край на площада, точно до оцелялата днес сграда на ъгъла на улиците Ламбрианидис и площад (СНИМКИ 3 и 8).
Малкият площад Фонтан. Вляво, барабанист на работа, под звука на барабан. Във ФОТ. 2 се вижда фонтанът. Площадът на фонтаните е заемал североизточната част на днешния площад Елефтерия (второто десетилетие на 20 век).
(Архив на Библиотеката на Конгреса)
Краят на османското владичество и разрушаването на търговския център
Преобразяването на града започва с Балканските войни. С поражението на османците в Балканските войни през 1912 г. Драма преминава в ръцете на българите победители и накрая с освобождението си, през юли 1913 г., под гръцка администрация. Мюсюлманският елемент губи привилегията на управляващата класа. Мнозина напускат или продават имотите си, търсейки спасение в Източна Тракия или Константинопол. И докато сега градът преминава през фазата на елинизация и реконструкция, избухва Първата световна война, която ще натрупа нови беди в региона. Като предвестник на тези беди идва неочаквано природно бедствие.
На 25 август 1915 г. в хан избухва пожар, който веднага обхваща магазини и къщи, намиращи се в сегашния район на площада. Това е най-големият и разрушителен пожар, случил се в историята на града 4 . „Те изгориха около осемдесет магазина, най-централните, и огънят спря от една страна в хотел Nea Hellas, от друга срещу кметството“ 5, изгаряйки два блока, тези, които покриват района на днешния Площад на свободата. 6 Сгради от тези градивни блокове могат да се видят на СНИМКАТА. 4, което е изключително показателно и е силно предположение, че центърът на днешния площад е бил плътно застроен район. Това са къщи и магазини, унищожени от пожара, които се виждат в центъра и вдясно на СНИМКА 4 (любезно предоставена от Музея на македонската борба и съвременна история на Македония, с информация, че това е пощенска картичка, показваща мюсюлмани в алея на Драма).
Приблизително същата зона, североизточната страна на Площада на свободата, от различен ъгъл. От показаните сгради днес е оцеляла само тази вляво, като се вижда триъгълният фронтон (1950 г.).
(Архив на Атанасиу Кази)
Фотографска обиколка на документацията (СНИМКИ 4-9)
Съответните отговори на вестниците от онова време за големия пожар от 1915 г. се свеждат до информацията, че огънят е спрял в хотел Nea Hellas. Голямата двуетажна сграда, в която се помещаваше хотелът, остана непокътната до началото на 60-те години. Потвърдено е, че сградата вляво от FOT. 4 с очевидните бели рамки на вратите, вероятно мраморни, беше същата сграда като тази, изобразена на СНИМКАТА. 6: Сравнявайки двете снимки 4 и 6 и увеличавайки ги на компютъра, откриваме идентичност в двете рамки на вратите, които и на двете снимки са увенчани с изпъкнали, сводести капандури с железни решетки 7 . Днес на това място, в новата сграда, има магазин за конфекция.
(Архив на Атанасиу Кази)
(Архив на Стратос Касмеридис и Атанасиу Кази)
Площадът в (непрекъснат) ремонт
След пожара строителните материали от пострадалите сгради бяха извозени. Остана пътната настилка на сега разчистеното пространство, което оттогава ще съставлява Централния площад на града, Площад на свободата, в вече свободната Драма. Развитието, последвало по-малко от година след пожара, очевидно не е благоприятно за интервенции за оформяне на пространството. Втората българска окупация (1916-1918 г.) е опустошителна, тъй като драстично влошава условията на живот в града. ФОТ е красноречив. 8, където върху пътната настилка на площада личат останките от калдъръмени улици или сгради, съществували преди големия пожар от 1915 г. Но дори десет години по-късно пътната настилка на площада не е възстановена драстично, запазвайки подобни следи ( СНИМКА 9). В годините между двете войни и следващите десетилетия площадът претърпява различни намеси и променя името и формата си. За съжаление строителната лудост от 60-те години промени образа на площада. Издигнатите в непосредствена близост, южно и източно от Площада, жилищни кооперации задушиха хоризонта му, деконструирайки непоправимо неговия образ и привлекателност. Да се надяваме, че стартиралите интервенции (с финансиране на съответното проучване от фирма Raycap) ще допринесат за по-елегантен и функционален ремонт.
(Снимка № 4 е идентифицирана от Ираклис Папайоану).
1 Понтийски листа, септември 1937 г., том. 19.
2 Деспина Айвазоглу-Дова, Драма, неокласицизъм в градската архитектура на града, стр. 48, DEKPOTA, Драма 2002 г.
3 Джорджия Бакали, Генезисът на новата драма, бежанско селище и местна реконструкция, публикувано от Epikentro, Солун 2024 г. , стр. 171.
3 Светлината, 28-8-1915.
4 Пожарите в градовете на Османската империя в началото на 19-ти и 20-ти век са били „отлични възможности“ за отваряне и формиране на свободно обществено пространство (вж. Деспина Айвазоглу-Дова, съч. цит., стр. 48). ).
5 фронт, 26-8-1915.
6 В известната Неа Алития (27-8-1915) се добавя информацията, че „Няколко магазина са били разрушени, за да се предотврати разпространението на огъня“.
7 Остава неясно дали това са двойни входно-изходни врати, като се има предвид, че входът на хотела е през портик, комуникиращ с площада. Въпреки съответното проучване, не намерих никакви изясняващи снимки и никой от интервюираните по-стари драмианци няма ясна картина на тези отвори. Информацията, че по време на събарянето на сградата е работил магазин за обувки, остава в процес на разследване.
Be the first to leave a review.
