Никола Джингаров: Да, градим бъдещето заедно! Нямаме друг избор!
Училището е средище на знания, умения и компетенции. То е основната институция, която формира личности, успешно реализиращи се в глобализиращия се свят.В ежедневната си работа ние прилагаме своите знания чрез различни похвати на работа, така, че децата, идвайки на училище, да живеят и да се обучават без стрес. Трудно е да се диференцират проблемите на учениците, ако не ги познаваш отблизо, ако не си работил с тях и за тях! Сега напредъкът на учениците се оценява спрямо някаква „норма“. Но всеки е с различни способности и напредъкът е добре да се измерва спрямо възможностите на конкретното дете. От децата се очакват бързи постижения във всичко, а човешкото развитие не е права линия. Децата, учителите и родителите не са роботи. Време е за взаимен диалог и разбиране. Да, градим бъдещето заедно! Нямаме друг избор!
Училищното образование в България е хулено, неспирно се говори как то се нуждае от сериозни реформи, как трябва да се променя в крак с постоянната промяна… Но в същото време, образованието е консервативна система, която не бива да реагира на всеки полъх на вятъра. И все пак в днешно време промяната трябва да е неговото постоянно състояние. В България образованието е централизирано от върха към хората, които го реализират. А всички промени са успешни, когато тръгват от долу нагоре и стигнат до онези, които управляват процеса. Учителите са превърнати в администратори. На учителите отгоре им се спускат промени, които предварително не са съгласувани с тях. Този централизиран подход се отразява и на начина им на преподаване. Учителите имат нужда сами да инициират дейности, за да бъдат успешни. Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация.
Основен проблем остава и професионалното прегаряне, но на него не се обръща сериозно внимание. Прегарянето е при преподавателите, при децата, при родителите.
Учителят вече не е източникът на знанието. Знанието е в ръката на ученика и през мобилните устройства всеки има достъп до глобалното знание. Нужна е и промяна в начините на преподаване, те да са адекватни и на езика на младите хора.
Да се научим да се чуваме. Много думи се казват, но няма пауза между тях.
Be the first to leave a review.