Велик водосвет – /Зимния Кръстовден/

В деня преди празника Богоявление, Църквата е установила да бъде спазван от християните строг пост и след определеното от църковния устав богослужебно чинопоследование да се отслужва Велик водосвет. Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Църквата. Чрез молитвите му се възпоменава Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан и освещаването на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог. Той се извършва само два пъти през годината: на самия празник Богоявление – 6 януари, и в навечерието му – на Водици – 5 януари.

Тази практика е била установена през V в. от Антиохийския патриарх Петър Гнафевс. Дотогава отслужването на Велик водосвет било свързано с кръщението на големи групи хора, подготвили се да приемат християнството. Отслужването на Велик водосвет в деня преди празника дало възможност и на непристъпващи към св. Кръщение да бъдат поръсени със светена вода и да вкусят от нея за изцерение на душите и телата им. Традиция, която се пази и до днес.

   Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.

Свещеникът “кръщава” водата, като пуска в нея кръст. С тази светена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините слагат железни пари в котлето и го даряват с различни неща. Този ритуал е свързан с вярването, че ръсенето със светена вода пропъжда нечистите дни и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. На следващия ден – Богоявление, свещеникът хвърля същия кръст в река или водоем.

На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Обредната трапеза е с постни ястия. Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.