ЛЪСНА ОЩЕ ЕДНА ЛЪЖА НА ДОГАН! Виж кой говори!

Да вкараш най-бързо развиващия се град в страната в негативен наратив означава само едно: морфичният резонанс на Ахмед Доган отдавна се е разбил в скалите на Росенец и от него е останала морската пяна

 „Не съм си представял, че наши кметове ще репресират наши хора. Вижте какво става в Джебел“, каза вчера на сбирка в столицата Ахмед Доган.

И още от него за Джебел: „Аз съм стъписан как наши партийни функционери, които довчера са имали такава кариера, и в европарламента, и в националния парламент, и в изпълнителната власт, стават диктатори. Репресират нашите хора. Наши хора репресират наши хора. Това не трябва да се позволява, трябва да кажем – стоп“, призова Ахмед Доган.

Визира кмета на общината Неджми Али, на когото преди няма и година писа „Отличен“ 6+.

Джебел е еталон и всички общини на ДПС трябва да вървят по този път, каза Доган на консултациите за определяне на кандидатите на Движението за кандидат-кметове на общини и отсече: Браво, Неджми, продължавай напред като кмет на най-успешната община!

Какво се промени за по-малко от година в Джебел?

Промени се към по-добро. Подписаха се много договори в МРРБ и други министерства, реализират се проекти, минералната вода беше докарана до центъра на града, в общината се полага повече асфалт от Татово време,… Изселници и гурбетчии стягат къщите си, връщайки се по-често в родния край. Експерти от други общини искат да работят в екипа на Неджми Али…

И изведнъж… в Джебел имало диктатура!?

При положение, че дори в последните нервни седмици за партията в Джебел няма нито едно оплакване за освобождаване от работа или друга санкция, Доган твърди „Наши кметове репресират наши хора“.

Казва, с което и показва, че Ахмед Доган няма реална представа за случващото се в смесените региони. Думите му показват, че тези, които го захранват информационно, го манипулират.

Доган ли говори или Мумията? Това гласи актуалното питане-констатация на депесарите за вчерашната изява на почетния председател на партията.

Не е провокиращ въпрос, а кахърен за партията.

Или много го лъжат Доган, или е отчаян, че в Джебел не се намери нито един активист да подкрепи фракцията „Аталай-Чакъров“.

Иначе, в Джебел имаше диктатура, но до 2019 година. Но това е друга тема – за предателството, за „Московската партия“, за „режещия глави в сараите“.

Сиреч, Доган е разказал стария филм за Джебел.

Защото новият е блестящ като холивудски блокбъстър. Малкият град, който бе превърнат в тъмна индийска провинция по времето на ерата „Бахри Юмер“. Последният дори не си правеше труда едни светлинки за Нова година да постави. В момента Джебел свети. Отражението му се вижда в други общини, които взаимстват от Джебел.

Да вкараш най-бързо развиващия се град в страната в негативен наратив означава само едно: морфичният резонанс на Доган отдавна се е разбил в скалите на Росенец и от него е останала морската пяна. Или изобщо не го е имало. Защото, ако бе обратното, Почетният нямаше да чака Бахри Юмер да мине в ДОСТ, че да дойде най-сетне времето на истински работещия и знаещ как Неджми Али.

Джебел се превърна в емблема за Ново начало. И това не се харесва на „старите муцуни“. Мрак и мъгла-това е тяхното кредо. В такива „атмосферни условия“ далаверата върви най-лесно, а жаждата за плячка е станал част от характера.

Едва ли някой ще посмее да повози Ахмед Доган из новия Джебел. Не само че няма да познае града (ако изобщо го помни къде се намира), ами и на улицата няма да го разпознаят. В спомените на хората той е единствено снимка от предизборни плакати, но фотос отпреди 20 години. Най-много някой старец да го попита: Наборе, за пенсията ли си тръгнал?