РАЗСЛЕДВАНЕ ТОП ПРЕСА!Мюсюлманите и ходжите от региона, „биха шута“ на радикалния ислям.

Докато за много европейци контактът с мюсюлмани е нещо ново, повечето българи не би трябвало да имат такъв проблем. В страната живеят близо 1 милион изповядващи исляма български граждани, което нарежда България на първо място в Европейския съюз по този показател. И тези хора, както и християните, четат за зверствата на т.нар. „Ислямска държава“ (ИД),

Що е то ислям, що е то радикален ислям и разликата в това мюсюлманско вероизповедание?

Има два вида ислям – традиционният, класически ислям, който е в България от векове, и новия тип радикален ислям, който е едно ново явление и е на не повече от две-три десетилетия. У нас е фактически само след падането на комунизма или две десетилетия. Едното е религия, другото е радикална идеология, която е базирана на исляма. По-скоро тя претендира, че е религия, а в същото време е една политическа идеология, която е по-близка до тоталитарните идеологии от 20-ти век, отколкото до традиционния ислям.

По данни, проблемите и разделението в мюсюлманското вероизповедание улеснили навлизането на ислямистки организации у нас. Заради използването на вероизповеданието за политически цели, както и заради намесата на държавата в делата му, съдебният спор между Недим Генджев и Мустафа Хаджи продължава с години, като са нарушени правата на вярващите сами да избират духовните си лидери. Всичко това създало недоверие и чувство за страх у мюсюлманите, и подпомогнал протичащия сред тях процес на изолиране и затваряне, създавайки условия за манипулирането и употребата им за политически цели.

След демократичните промени Главно мюфтийство работело за връщане на мюсюлманите към религията и много от тях се насочват към исляма. Религиозната дейност сред мюсюлманската общност обаче била затруднена от недостига на религиозни кадри и преподаватели, които да предложат необходимата религиозна подготовка. Липсвала и база – ислямски училища, където да се провежда обучението, както и финансиране. Това била и  причина още в началото на 90-те години на ХХ век Главно мюфтийство да влезе в контакт с Ислямския свят. Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт. Това  са държавите, които се ангажирали с духовната, логистичната и финансовата  подкрепа. Те откликнали на нуждите на братята си мюсюлмани в България и насочвали към Главно мюфтийство значими финансови суми за строеж на джамии, издаване на религиозна литература, провеждане на курсове по изучаване на Коран и др. Изпратили и емисари, които се включили в разпространението на ислямския призив, в предлагането на различни социални дейности и услуги, предназначени за мюсюлманската общност у нас. По-будните младежи-мюсюлмани са канени да получат ислямско образование в техните религиозни училища и институти, в резултат на което мнозина от тях завършват средни и висши религиозни училища извън страната. Към Турция са насочвани младежите от турски етнически произход, а потомците на ислямизираните българи (помаците) и ромите – към Саудитска Арабия, Сирия, Йордания, Йемен, Иран и др.

Така, някои българските мюсюлмани, получили религиозното си образование в чужбина, смятали проповядвания в България традиционен ислям за „фалшив”.

Повече от очевидно е, че ислямът преживява дълбока криза. В името на исляма джихадистите тероризират най-вече умерените мюсюлмани, а бидейки нещо като антиглобалистко движение – и останалия свят. Но да се съди за нормалния ислям по тези крайности е също толкова погрешно, колкото и да се слага знак на равенство между християнските фанатици и обикновените християни.

Доказвайки, че религиозният фундаментализъм, не е прерогатив на шериата, са всички мюсюлмани в Гоцеделчевския регион, за които ислямът  никога не се е ползвал, като съвременно оръжие, а като лек и утеха.