Прохода Предела и Кресненско- Разложкото въстание- българският отговор на Берлинския договор.

Предел е планинска седловина (проход) в Западна България, между планините Пирин на юг и Рила на север в Община Симитли и Община Разлог, област Благоевград. Поради важното транспортно и стратегическо значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за движение на МПС. Поради нарасналия туристически трафик към курорта Банско и към Симитли – Банско – Гоце Делчев– ГКПП Илинден – Ексохи, през 2005 г. пътят е основно рехабилитиран и разширен.
Прохода Предел, обаче има и огромно историческо значение с това, че там през октомври 1878 г. е поставено началото на Кресненско- Разложкото въстание, насочено срещу Берлинския договор. Както и огромно историческо значение за Илинденско-Преображенското въстание от 1903г.
На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакуват османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.[1] Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлога, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. Ожесточени сражения се водят при прохода Предела за освобождаване на Банско и Мехомия. На 8 ноември след няколко часов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. е връхна точка в борбите на македонските и тракийските българи за национално освобождение.
В битките преди 121 години, живота си дават над 200 местни жители, а няколко села в околността са напълно опожарени от турската армия.
Именно на м. Предел, през 2006г. тогавашният президент на България, Георги Първанов открива мемориал в памет на героите от Илинденско-Преображенското въстание.
„Този край помним това въстание. Ние трябва да помним своите герои и тези свидни жертви от град Мехомия, сегашен Разлог, който е бил опожарен. Над двеста къщи в селата Кремен и други са били опожарени. Християнското население е било подложено на клане и преследване, но ние помним“ казват местните, които всяка година отдават почит.