АРХИВИТЕ СА ЖИВИ! Чували ли сте за убийството на 17 български селяни, извършено от гръцки офицер на 27 юли 1924 година в Търлис, планинско село в дем Неврокоп, Гърция,

Търлиският инцидент е името, дадено за убийството на 17 български селяни, извършено от гръцки офицер на 27 юли 1924 година в Търлис, планинско село в дем Неврокоп, Гърция, близо до гръцко-българската граница. Търлис, Ловча и Каракьой са три български села, разположени на гръцка територия, след като е преначертана българо-гръцката граница съгласно договора от Букурещ от 1913 година. С население от около 800 души, само 50 от тях са гръцки бежанци, наскоро преселени от Турция. В Гърция е въведено военно положение от правителството на Темистоклис Софулис, което идва на власт само три дена по-рано на 24 юли. Официалните гръцки заключения твърдят, че през съботната вечер на 26 юли жители на Търлис са били струпани на селския площад да дискутират изхода от репатрирането между Гърция и България съгласно Ньойския мирен договор, който осигурява доброволна обмяна на население между двете страни. Крайният срок за приемането на преместването свършва пет дни по-късно на 31 юли 1924 година. Изведнъж се чуват изстрели и бомбени експлозии от близката клисура, но без да има пострадали. Майор Калабиликис, командир на Осма погранична дружина, заповядва да се арестуват група от около 70 български селяни от трите села като заподозрени за изстрелите.

На следващия ден, неделя, 27 юли, Калабаликис заповядва на помощника си лейтенант Доксакис, гръцки офицер от Крит, да премести 27 от задържани селяни и да му ги доведе до администрацията в Сяр за разпити, като мине през село Горно Броди. Доксакис начело с 10 гръцки войника води пленените през трудния планински път, заобикаляйки оживените пътища между Търлис и Горно Броди. Той се връща пет часа по-късно, за да докладва, че неговият отряд е атакуван от български комити, като част от задържаните се опитали да избягат. При това той се принудил да ги спре с изстрели и така 17 от тях били убити.

Това наложило и така  неосъществената спогодба, наречена Калфов – Политис.

Калфов – Политис е двустранна спогодба между България и Гърция, подписана от външния министър Христо Калфов и гръцкия представител при Обществото на народите Николаос Политис. Документът подсигурява националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Договорът обаче никога не влиза в сила.

Обществото на народите е организация създадена по време на конференция от 14 февруари 1919 година на Парижката мирна конференция. Целта на организацията е да брани националните малцинства в Европа след края на Първата световна война и недопускане на разпалване на нови етнически конфликти. С подписването на Ньойския договор България признава новите държавни граници на Балканите. Въпросът за Западна Тракия и Егейска Македония (и положението на българското население в тези области) е част от националния проблем след края на войната. Българската външна политика в периода между войните се основава на прилагане на малцинствените клаузи в следвоенните договори, без обаче да се отказва от ревизията с мирни средства на други техни членове. В този контекст тя подкрепя опитите за засилване ефективността при намеса на Обществото на народите за разрешаване на възникнали противоречия между националната държава и на народните населения. Неразрешените проблеми на българското малцинство довеждат до подписването на договора.

На 29 септември 1924 година България и Гърция подписват протокола Калфов – Политис в Женева, като Обществото на народите одобрява спогодбата. Българското народно събрание бързо го ратифицира на 24 септември. Гръцкото правителство подписва спогодбата главно след вълната от недоволство на европейската общественост след избиването на беззащитни българи в село Търлис, а също и за да получи желан заем в размер на 10 000 000 стерлинги с помощта на Обществото на народите. В отговор Кралството на сърби, хървати и словени денонсира съюзния „отбранителен“ договор с Гърция от 19 май 1913 година. След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата и на 3 февруари 1925 година отхвърля единодушно клаузите на протокола с аргумента, че: „Той нарушава суверенитета на страната, като предвижда възможността представители на ОН да правят анкети и проучвания, да приемат оплаквания от българското малцинство, живеещо в независима и суверена гръцка държава“. Поради това той така и не влиза в действие. Протестите на българското правителство против отказа на Атина да ратифицира договора, подкрепен от Обществото на народите, остават без резултат.