Те прецакаха Доган!

Има един съвременен нашенски лаф – за „лакомото дупе, което…“. Знаете нататък.

Алчността е огромен порок. Тя е като проклятие. Тя превзема умовете, превръща сърцата в това, което излиза от задните части.

Лакомията не дава покой. Тя поражда само мъдрости. Като тази „Краде и насън дори с г*за си“.

Алчността не прощава, променя дори кармата.

 ***

Върховните магистрати наредиха ЦИК да регистрира „Движение да права и свободи – Ново начало“.

За Доган остана някакъв Алианс, за чието съществуване се наложи трета подписка. Три пъти Ресми, Бирол и компания се подписваха за едно нещо – Доган да отиде на избори. Три имена. Какъв „Възродителен процес“ само!

 ***

Какво се случи за този кратък период?

Доган избра страната на алчните си дерибеи и… Първо рухна митът за непогрешимия визионер. После докторът по философия остана без сараи. А, сега – без партията ДПС.

Остана едната свобода и…

Лакомията, драги, лакомията…

 ***

С дерибей на дълъг път не се тръгва. Първо ще те излъже, че си голяма работа. После ще те направи смешен – да не можеш да накараш две трети от 24-ма отЦОБ да ти дойдат на гости в „сарая“, камо ли електоратът да те чуе. Третото, четвъртото и петото са само протоколът за края на един мит – загуби „сараите“, стана беглец с 4-ма гардове, остана и без трите букви.